Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Затворът-музей във Велико Търново пази паметта за стотици български революционери

Единственият в България ориенталски затвор е построен през 1854 г. в Търново за нуждите на турската власт. От 1854 до 1954 г. той е използван по предназначение, като етапен. Тук са били довеждани, за кратко време са престоявали и отвеждани за процес в Русе или София, множество български революционни дейци.

Първият опит за реставриране на музея и създаване на музейна експозиция е направен през 1960 г. През 1985 г. триетажната сграда е затворена, но през 1989 година се прави преосмисляне на експозицията, и в сегашния ѝ вариант тя съществува от 2006 г. – разказва доц. Светла Атанасова, главен уредник на отдел „История на България“ XV-XIX в. при РИМ-Велико Търново.


Тогава е възстановена възрожденската част на затвора, а в приземието е експонирана зала за инквизиции и са показани уреди за мъчения, описани са и най-често прилаганите изтезания. На втория етаж са реставрирани три килии с автентична атмосфера на интериора, аксесоарите, пособията, използвани от затворниците, както и карцер с 5 килии-единочки, функционирали по времето на борбите за национално освобождение.


Революционерите Филип Тотю и Захари Стоянов, воеводата Стефан Караджа, участниците в Априлското въстание от 1876 г. Тодор Каблешков, Тодор Кирков и др., са само част от поборниците за свобода, които са лежали в Търновския затвор.

Като нова част от експозицията е използван коридорът на сградата. В тази галерия са представени портретите на всичките 399 личности, които са били затворени тук. При направата на музея през 2006 г. нашите специалисти са издирили информация за всички тези хора – разказва доц. Атанасова. В музея най-ценното нещо е автентичната атмосфера. Тук от 27 до 31 декември 1872 г. в отделна килия до отвеждането му за процеса и гибелта му в София лежи и Васил Левски. Обстановката в килията, където е бил въдворен, също е запазена.

Показана е и килията, в която е бил затворен Филип Тотю. Той е единственият български воевода и бунтовник, който успява да избяга от затвора (1858 г.). Направена е възстановка: капак, под който той е прокопал проход към стената и е успял да прехвърли високите каменни зидове.”

Търново изиграва съществена роля в борбите за национално освобождение. Градът е старата българска столица и последната столица преди османското завоевание в края на 14 век. В душата и сърцето на българина Търново винаги е било вечната столица на България, затова първите опити за антиосманска съпротива се свързват именно с него.

Тук се създават революционните комитети и се разгръща вътрешната революционна организация. Оттук е Стефан Стамболов, който играе активна роля в национално-освободителните движения. По време на Руско-турската война щаб-квартирата на генерал Гурко е съсредоточена в едно село в Търновския регион. Старата столица Търново е свързана с историческата приемственост, с българската държавност. Не случайно тук се изковават законите на младото Княжество– казва доц. Светла Атанасова и добавя:

„В навечерието на националния празник 3 март пожелавам на всички българи да са здрави, да обичат България и по-често да водят своите деца в българските музеи. Защото музеите съхраняват съкровищата на разума, на духа, на историческата памет.

Снимки: museumvt.com

Още от българската история в картина, текст и звук - в рубриката ни ИСТОРИЯ И ВЯРА



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Четници от ВМОРО, Илинденско-Преображенското въстание

Преди 131 години в Солун български интелектуалци основават ВМОРО

Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..

публикувано на 23.10.24 в 10:15

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..

публикувано на 18.10.24 в 09:25