Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Едва 20% от българите са щастливи

Близост, самостоятелност и майсторство – трите основни компонента на щастието

Снимка: Pixabay

Всеки от нас намира по нещо в ежедневието си, което го прави щастлив и макар и за кратко, го кара да се усмихне. Най-искрените отговори за това какво е щастие, получаваме от децата. Те умеят да са щастливи и без да имат конкретен повод - усещане, което загубваме с годините. Любопитен факт е, че усмивката е един от първите изрази на лицето ни, още преди да се родим. Бебетата започват да се усмихват около 26-ата седмица от своето развитие. Друга полза от нея е, че понякога прераства в смях, с чиято помощ можем да изгорим между 30 и 40 калории. Освен това усмивката намалява стреса и би могла да повлияе положително дори на непознати, които срещаме на път за вкъщи.

Един от начините да бъдем по-щастливи е като бъдем по-позитивни, да се стремим повече да даваме, отколкото да получаваме. „Трябва да бъдем по-благодарни за това, което имаме. Живеем в една много красива страна и имаме много неща, които недооценяваме“ – подчерта в интервю за Радио България предприемачът Любов Кирилова.

„Трите основни опори на щастието са близостта, която имаме с околните, майсторството в това, което правим и свободата сами да взимаме решения. Ако всеки напредва във всяко едно от тези три неща, ще бъде по-щастлив“- допълни още тя.

У нас сякаш най-ниско се оценява майсторството, а българите масово не се чувстват удовлетворени от възнаграждението си, както и от стойността на своята работа. Разковничето – смята Кирилова – се крие в това по-често да си благодарим за три неща, които са ни се случили през деня. Това ще ни направи по-щастливи и по-продуктивни. Що се отнася до възможността щастието да се превърне в новата национална цел на България, социологът Живко Георгиев е по-скоро скептичен:

„Досега не съм чул политическите сили или представителите на публичната власт, сериозно да са се ангажирали с подобно нещо. В нито една политическа партия, това не е заложено като приоритет. В Скандинавието и други държави, където се стремят да изградят общество с човешки облик, съществува консенсус, че най-добрият измерител на прогреса на обществото е т.нар индекс на брутно национално щастие. То има 12 измерения. Сред тях са психическо благополучие, здраве, удовлетвореност от живота. Има и оценка за жизнен стандарт, удовлетвореност от работа, баланс на времето – свободно/работно и т н“.


Ако погледнем този индекс, ще видим, че България се намира под средното световно равнище. Причина за това е, че се наблюдава спад по всички тях, особено свободното време, което всеки човек има нужда да отдели лично за себе си.

„Това важи както за Южна и Северна Америка, така и за Европа, която преживява тежки времена, въпреки икономическия ръст“, смята Георгиев.

„На този фон за България има едно леко позитивно изместване, което не е статистически значимо. Позитивен ефект се забелязва най-вече в растящата удовлетвореност от работата, има известен ръст на доходите и известна удовлетвореност от местното управление. Местните избори в края на миналата година си свършиха работата, подменяйки част от най- омразните представители на местната власт. Новите все още не са успели да разочароват никого. Негативна продължава да бъде оценката за околната среда, не само заради водната криза, това е по-скоро трайна тенденция“.

Своята лична рецепта за щастие, социологът описва просто с думите – „нормално семейство, добра и смислена работа и повече усмихнати хора край мен“.

Според проучване, измерващо индекса на щастие сред българите, едва 20% са щастливи. Нещастните са 31 на сто като сред тях най-голям е делът на ромите - 57%. Въпреки това по отношение на изследването, проведено в края на 2018-та година, този показател бележи спад с цели 10%.

Снимки: happinessacademy.eu, Pixabay, архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Преводачът Свилена Георгиева: Изучаването на чужди езици ни научава да обичаме и ценим нашият български

Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното наследство на Европа. В ЕС има 24 официални езика и всеки път, когато към ЕС се присъединяват държави..

публикувано на 26.09.24 в 11:40
Българска академия на науките

БАН избра шестима нови академици

Нови академици избра Събранието на академиците в на Българската академия на науките (БАН). В биологическите науки академик вече е Илза Пъжева. Основните й научни постижения са в областта на биоинформатиката и QSAR моделирането. Тя създава..

публикувано на 26.09.24 в 09:41

Форум в София представя новите хоризонти на технологиите

В София Тех Парк, сграда "Джон Атанасов", днес ще се проведе поредното издание на Robotics Strategy Forum под надслов "Новите хоризонти на технологиите". Изложители на форума са над 30 компании, образователни и научни институции, които разработват..

публикувано на 26.09.24 в 06:05