На 28 февруари 1870 година великият везир на Османската империя Али паша признава правото на българите да имат самостоятелна църква, отделна от Цариградската патриаршия. След десетилетна борба за българска църковна независимост, султан Абдул Азис издава ферман, с който се учредява самостоятелна българска църковна екзархия (управление) в рамките на Цариградската патриаршия. Ферманът, въплътяващ надеждите на българското православно духовенство и вярващи, е показан пред българската колония в имперската столица на 1 март от амвона на стария храм „Свети Стефан“.

„Ферманът е свързан с учредяване на първата официално призната българска институция след близо 500 години липсваща държавност и 40 години национални борби – разказва директорът на Националната библиотека доц. Красимира Александрова пред БНР. – По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор свикан в Цариград в следващата 1871 година, Българската екзархия е призната за официален представител на българската народност в Османската империя.”

Двуезичният ферман на султан Абдул Азис заема централно място сред оригиналните документи, представени в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ в София по повод 150-годишнината от учредяването на Българската екзархия.

Сред богатия снимков и графичен материалот колекцията на библиотеката, в експозицията е показан и друг уникален документ − султанският берат на Абдул Азис, свързан с назначаването на Екзарх Антим I.

„Документът носи датата 12 април 1872 година.Той впечатлява със своята изящна калиграфия и с размерите си – 1.50 метра на 75 сантиметра. Изключително добре съхранен и опазен в годините при нас – казва доц. Александрова и уточнява: – Разликата между фермана и берата е в това, че ферманът определя създаването на екзархията, а бератът – назначаването на първия екзарх.

Наш, на потомците, дълг е да будим паметта за онези велики български дейци по църковния въпрос в Цариград, които с родолюбие, със смелост, със свои лични средства пристъпват към изграждане на екзархийското ведомство. В Националната библиотека ревниво пазим тези документи и се стремим по различни поводи да ги предоставяме на аудиторията. Колкото по-целенасочено правим това, бихме могли да очакваме и резултати, свързани с националното самочувствие, с националната гордост, със знанието за нашата история.“

Експозицията включва още карта на България, очертаваща границите на българските области, утвърдени със султански ферман от 19 февруари 1870 г.

Изложбата, посветена на годишнината от учредяването на Българската екзархия, може да бъде разгледана до средата на март.

Съставил: Елена Каркаланова /по интервю на програма „Хоризонт“ на БНР/

Редактор: Иво Иванов