19 февруари е датата, на която всяка година свеждаме глави и запазваме мълчание пред величавото дело и героичната гибел на един от най-големите радетели за освобождение и просперитет на народа ни – Васил Иванов Кунчев – Левски. Навършват се 147 години от мрачния зимен ден, когато била издигната бесилката в покрайнините на тогавашна София. И с всяка изминала година времето, вместо да ни отдалечава, сякаш още повече добавя доказателства за непреходността на думите и правотата в делата на Апостола.

Левски остава завинаги на 35 години, но всичко изречено от него приживе се знае и преповтаря от поколения българи като чиста и свята истина. И днес силно искаме да се доближим до човешката същност на Апостола на свободата. Затова посещаваме родната му къща в Карлово, поднасяме цветя пред неговия паметник в София, извървяваме пътя на Българската Голгота – от ханчето в село Къкрина, където Левски е заловен, до град Ловеч, където започва процесът срещу него, защото е обявен за опасен враг в османската империя.

Едва ли има българин, който да не знае, че днес в музея „Васил Левски” в Ловеч се съхранява най-богатата колекция от лични вещи и документи на Апостола. Сред всички 6000 движими културни ценности е и личното оръжие на Васил Левски, както и вещи на неговите най-приближени сподвижници в борбата за Национално освобождение. Тематиката, съдържанието и ценните експонати  в експозицията, отреждат национално значение на музей „Васил Левски”, а институцията е част от визитната картичка на Ловеч.

В навечерието на 19 февруари т.г. музеят подготви и дари копие от изложбата „Съратници и сподвижници на Левски в Ловеч” на всяко едно от ловешките училища. Експозицията включва портрети и биографични данни на 14 съратници и сподвижници на Левски, родом от този град, определен преди 150 години за революционната столица на Освободителните борби в България.

„В Ловеч постоянно се правят изложби за Васил Левски, а идеята за настоящата е да има образователна цел и да представим част от сподвижниците на Левски“ – казва Теодор Тончев, главен уредник в Регионалния историческия музей на Ловеч.

„Той тук създава привременното правителство (Вътрешен революционен централен комитет) в България. Над 30 ловчанлии са били ангажирани с делото на Левски и с работа на Ловчанския комитет в различна степен. Ние сме представили само 14 от тях. Направили сме изложба с фотопостери във формат А3, има снимка на съответния сподвижник на Левски с биографични данни за него."

„Водещият сред тях е Христо Иванов Големия. Този човек, с неговото дело, донякъде олицетворява цялото национално-освободително движение, тъй като той участва в Първата и Втората българска легия, след това в изграждането на комитетската мрежа. Той е един от членовете на привременното правителство в Ловеч,  деец, на когото на 25 юли 1872 г. е издадено специално пълномощно, за да отговаря за комитетите в Търновския край. След гибелта на Левски, три години по-късно той участва като войвода на чета в Новоселското въстание, след това като войвода на доброволческа чета по време на Руско-турската освободителна война. Макар че след Освобождението той се захваща със своя занаят – книговезане, той е войвода на четата „Раковски-Левски“, която се включва в Сръбско-българската война от 1885 г.“

Левски, в едно свое писмо от 19 февруари 1872 г., се обръща към новопосветените членове на революционния комитет, като казва: „...вашите имена ще останат неогладими в народната ни история, само умно работете“. Думите му се отнасят както за тези нови дейци, така и за всички останали, включително и за ловчанските сподвижници. Това даже е сбъднато пророчество, защото тези хора, покрай борбата на Левски, вписват имената си със златни букви върху страниците на историята. На тях има именувани улици, детски градини, а в музеите се разказва за техния живот и се проучва делото им”.

Във връзка с отбелязването на 147 години от гибелта на Левски, в Ловеч се организира богата програма, с участие на всички културни институции. Кулминация в програмата е шествие и поклонение в Къкринското ханче – мястото, където на 28 декември 1872 г. Дяконът е заловен.

Днес единственият „свидетел” на историческите събития в двора на ханчето е вековният бряст. Повален е от буря през 1997 г., сега стволът му е укрепен чрез консервационно-реставрационна дейност, за да може дълги години да напомня за Апостола и за трудния път, по който е минал в борбата за така жадуваната свободна и независима България.