В анонса към концертните програми на „Оренда“ четем: „Дванадесет певици - като 12-те деления на часовника, като 12-те месеца на годината и 12-те лунни цикъла... Това число, смятано за космическо, като точка на извечната хармония, символизира в някои вярвания творческото начало…“

Създаден в Париж, съставът изпълнява български народни песни в обработка на известни наши композитори, както и православни песнопения. Ръководител е Стефка Митева − певица, автор на песни и аранжименти, преподавател по пеене и солфеж за непрофесионалисти. 

Всъщност, Стефка започва пътя си в съвсем различна специалност – завършила е Academy of Performing Arts в Прага, куклена и радио режисура, драматургия. Преди това е пяла 10 години в Детския хор на БНР – факт, който винаги вписва в артистичната си биография. (Подчертава също, че в „Оренда“ пее още една бивша хористка от ДРХ – Петра Драганова.) По-късно завършва Висше училище за джаз и Държавно училище към Министерството на културата за преподавател по джаз и съвременни певчески техники в Париж. 

Около две десетилетия Стефка Митева живее във френската столица, участва в различни проекти като певица, създава и ръководи формации, последната от които е „Оренда“.

„Групата съществува от края на 2018 г. – разказва Стефка Митева. – Възникна поради поканата на известния френски рапър Gims, който искаше българска група да го съпровожда във финала на The Voice (международния риалити формат). Направих аранжимент на песента „Бре, Петрунко“ и на 18 май заедно с него пяхме по първи телевизионен канал.

Така започна животът на тази група. Половината в състава бяха българки, другата половина – французойки. С нас беше и Емануела Калчева-Джайма – певица, чийто последен проект (тогава) се наричаше „Оренда“. Тя предложи да наречем групата така и ни разказа какво означава тази дума на старобългарски.

Оренда е божествената сила, която е във всеки от нас, означава „дъх на живота“, „дъх на Бога“, „изворът“. Може би е малко помпозно за название на женски хор, но ни се стори красиво и вдъхновяващо, знак, че разпространяваме част от нашата българска божествена сила във Франция, а защо не и по света. Трябваше ни почти година, за да съставим репертоар. Премиерата ни като група беше през юни 2019 г. Не всички са от първия състав, но съотношението българки-французойки е почти същото. Изнасяме концерти главно в църкви в Париж и околностите, предстоят ни няколко участия във фестивали.“

Един от постоянните ангажименти на Стефка Митева е работата с хора на голяма международна банка, чиято централа е в Париж. В репертоара на банковите служители са традиционни френски песни, world music, поп и госпъл, както и български народни песни, които хористите много обичат. „Забелязала съм, че българският език провокира чисти и красиви вокали, дори при аматьори. Хористите участват в заниманията с удоволствие, заменяйки с тях обедната си почивка, а след това се връщат на работа с удоволствие и в добро настроение“ – споделя Стефка.

За съдбата на „Самодиви“ – предишната вокална формация, създадена от нея, както и за новата си авторска пиеса, тя уточнява:

„Самодивите“ живяха доста дълго. Но една от певиците – Каролин Дапаро, която има прекрасен глас и е много интересен артист, замина за четири години в Реюнион и засега групата е „на standby“. Моите индивидуални проекти също са на заден план, защото работата с „Оренда“ отнема доста време. През миналата година направих и своеобразно завръщане към кукления театър. Написах и поставих нова пиеса за деца, с която участвахме в известния фестивал в Авиньон. Пиесата се нарича „Кокошка на луната“, разказва за една малка кокошка, която мечтае да отиде на Луната, но всички ѝ казват, че това е абсурдно и глупаво. Цялата история се развива по пътя ѝ към Луната. Освен на фестивала сме я представяли в културни центрове, имаме продажби за догодина, уговаряме пътуване извън Франция. Така че се надяваме нашата кокошка да полети към света.“