Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

СЕТА поражда въпроси с нееднозначни отговори

Със 110 гласа „за“ , 98 „против“ и 7 „въздържали се“ българският парламент прие наскоро, на първо четене, Законопроекта за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз (ВИТС/СЕТА).

Очакванията на поддръжниците на ВИТС/СЕТА са то да разшири експортната листа на български стоки за Канада чрез премахване на митата за внос на стоки, както и да предостави достъп до канадския пазар за обществени поръчки при определени условия от канадска страна. С изключение на разпоредбите, свързани със защита на инвестициите и уреждането на спорове между инвеститор и държава, защитата на интелектуалната собственост, заетостта и опазването на околната среда, които попадат под национална компетентност на държавите – членки на ЕС, споразумението се прилага частично от 21 септември 2017 г. Досега всички страни от ЕС, с изключение на Франция и Германия са приели споразумението. Една от причините двете европейски страни с най-силна икономика да не бързат с ратификацията е, че чуждите инвеститори ще имат право да съдят държавите в наднационален съд.

Според евродепутата Андрей Ковачев от Европейската народна партия, този вид арбитраж ще бъде публичен и независим от инвеститора. Той е от съвсем нов тип и предоставя възможност за обжалване на втора инстанция:



Тези арбитри ще бъдат избирани по определени световни стандарти сред висши магистрати от страната на кандидата за такъв арбитър. Затова не може да има абсолютно никакви опасения, че ще се случи нещо в ущърб на България. Предвидено е също, че ако страните не желаят арбитраж може да се използва националното законодателство. Системата е съвсем отворена и улеснена, особено за малките и средните предприятия,
твърди Ковачев.

Притесненията на Българска стопанска камара, граждански организации и синдикати обаче, са свързани с това, че чуждите инвеститори ще могат да съдят държавата ни ако преценят, че действащите у нас закони намаляват печалбите им, дори когато законовите рамки защитават живота, здравето и благосъстоянието на гражданите:

Хората и бизнесът имат притеснение както по отношение на ГМО, така и по отношение на шистовия газ и на стандартите – отбелязва Андрей Ковачев. – Търговското споразумение не включва никакви разпоредби, които да изменят, занижават или отменят нашите високи стандарти в ЕС и спазването на нашите закони. Както всяко търговско споразумение, то има възможност да бъде променяно и адаптирано към новите условия. Всичките критики са взети предвид и споразумението е съобразено с исканията на синдикатите и на бизнеса, който не искаше инвеститора да си назначи частни арбитри, които да решават в негова полза, а решението да бъде окончателно. Всичко това е взето предвид, а ако има проблеми занапред, то може да бъде променяно.

От конфедерацията на европейските синдикати (ETUC) обаче изразяват някои резерви. Пред Радио България Даниеле Басо, който отговаря за международната търговия към ETUC подчерта, че са успели да въведат т.нар. „общ интерпретационен инструмент“, който да ограничи използването на защитната клауза за инвеститорите. За съжаление обаче, не са успели с въвеждането на клауза, която да налага санкции за нарушаване правата на работещите.

Снимки: БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 22 ноември 2024 г.

В „България днес“ на 22 ноември говорим за това как се осъществява дейността на едно българско сдружение в Гърция, с какви задачи и отговорности е натоварено то и защо се занимава с българолюбивата си дейност. Наш..

публикувано на 22.11.24 в 19:00

Слънчев, но студен почивен ден

През нощта от запад на изток ще премине бърз студен атмосферен фронт. В събота над по-голямата част от страната ще бъде предимно слънчево. Преди обед в Източна България ще има значителна облачност и в крайните източни райони все още ще превалява дъжд,..

публикувано на 22.11.24 в 19:00

Пети неуспешен опит за избор на председател на парламента

Поредният пети опит на депутатите да си изберат председател не доведе до резултат. На гласуване бяха подложени четири кандидатури - на Наталия Киселова от "БСП-Обединена левица", Петър Петров от "Възраждане", Рая Назарян от ГЕРБ и Силви Кирилов от ИТН...

публикувано на 22.11.24 в 14:21