След бизнесмена Цветан Василев (собственик на фалиралата Корпоративна банка и обвиняем за престъпления за 1.4 млрд. eвро), алкохолния магнат Миню Стайков (със запорирани 70 млн. евро), семейство Арабаджиеви (туристически милионери) и семейство Баневи (богаташи в химическата индустрия), на прицела на българското правосъдие се оказа Васил Божков – един от най-видните и, може би, най-богатият български бизнесмен от началото на прехода към демокрация и пазарна икономика.

Предполага се, че богатството на Божков възлиза на над 1 млрд. евро. Главният прокурор Иван Гешев предприе действия спрямо него непосредствено след като в парламента бяха внесени поправки в закона за хазарта, по силата на които лотариите в страната стават държавни. До този момент именно Васил Божков управляваше по-голямата част от този бизнес в страната и не скри гнева си от предлаганата национализация и монополизация на "игрите на късмета". Той е и фактор в застраховането и строителството, а същевременно притежава най-голямата частна колекция от картини и антики, на стойност между 200 и 600 млн. евро, която в момента се изземва от властите. Благодарение на неговото спонсорство продължава да съществува и един от най-обичаните футболни клубове в страната - „Левски“. Самият Божков междувременно напусна България, но беше открит в Обединените арабски емирства, където беше арестуван в съответствие с международна заповед за арест на българската прокуратура и сега се очаква да бъде екстрадиран. Срещу бизнесмена има повдигнати 7 обвинения - за ръководство на организирана престъпна група, за принуда, за изнудване, за опит за подкуп на длъжностно лице, за подбудителство на престъпление по служба, за финансови престъпления и за укриване на доходи. Според прокуратурата, неплатените от хазартните му фирми такси към хазната надхвърлят 300 млн. евро. Прокурорската атака срещу Божков стигна дотам, че той бе дори заподозрян за убийство и изнасилване.

Говорейки за „българските олигарси“, самият главен прокурор Иван Гешев резюмира по следния начин ситуацията: "Никой не е недосегаем пред закона. Ако е имало такъв период в българската история след 1989 г., той е в миналото. България се променя. Който не го е видял и не го е разбрал, ако наруши закона, ще носи последствията и ще бъде изправен пред българския съд“.

Всичките тези зрелищни акции на властите предизвикват противоречиви мнения в обществото. По принцип българите са скептични към богатите, убедени че милионите им не са натрупани с честен труд, и сякаш одобряват репресиите срещу тях. Има обаче и хора, които се съмняват, че правоохранителните органи ще могат да се справят с такива сложни финансово-икономически престъпления, смятайки че от поредния медиен балон пак нищо няма да излезе и, в края на краищата, престъпниците няма да понесат вината за своите нарушения на законите.