През последните дни зачестилите прояви на обществено недоволство разкриват пробойни в управлението на премиера Борисов, но без да се отразят съществено на кабинета му, нито пък да доведат до решаване на проблемите. Водната криза в Перник, тоновете боклуци, които се изсипаха в България, екологичната катастрофа с изхвърлянето на пестициди в река Марица, мръсният въздух в големите градове, проблемите с язовирите и водоснабдяването в страната, ратифицирането на СЕТА в парламента накараха много хора да излязат на улицата.

„Доведе ме мисълта, че трябва да се махне боклукът от България, това е страшен проблем за бъдещите поколения – казва Георги Петков, който отбелязва, че причините за протести са много. – Откъде накъде се внасят такива количества, без знанието и съгласието на българите. Околната среда е силно застрашена и този проблем трябва да се решава много спешно.“

Така мисли и Ивайло Здравков, който настоява правителството да подаде оставка: „Научих за протеста от Фейсбук, станах и тръгнах. Картината наистина е много жалка и не виждам как протестите ще доведат до някакъв резултат.“

На същото мнение бе и Атанас Горанов, който подчерта, че хората са много малко. Явно всички тези проблеми са недостатъчно основателни, за да привлекат вниманието на повече граждани и да съборят правителството, както се е случвало преди години.

Според политолога Кънчо Стойчев сегашният кабинет може да се срине само по вътрешни причини, защото е стабилизиран от изборите за Европарламента и местната власт през 2019 г. Същевременно има активна, но неубедителна като алтернатива опозиция в съзнанието на хората. Подобни са вижданията и на социолога Антоний Гълъбов, който смята, че „в страната липсва усещането за съществуващ политически проект, способен да спечели доверието на  мнозинството от българските граждани. В българското общество има голямо търсене на нещо различно. Големият въпрос е в това, че засега това търсене не намира нещо достатъчно вдъхващо доверие.“

Статуквото се запазва заради липсата на алтернатива…

Вероятно затова и четвъртият вот на недоверие към управляващите, поискан от опозицията, пак беше отхвърлен, въпреки, че според политолога Борис Попиванов това е „най-логичното нещо, което може да следва в подобна ситуация“. По думите му "във всяка изборна година проблемите, които не са решени, могат да бъдат "замитани" с твърдението, че това е предизборна кампания на техните опоненти. След това обаче, те се показват на хоризонта.“ Политологът е на мнение, че натрупаното недоволство е срещу една дълго „проточила се рамка на развитие на страната", характеризираща се с липсата на ясна перспектива и на ясно стратегическо мислене. "Водният сектор е актуален пример в момента, но където и другаде да се бутне, се откриват същите проблеми – безстопанственост и безхаберие“ - коментира Попиванов. 

Именно това усещане за безхаберие поражда до голяма степен и апатията сред българите, които не виждат смисъл в протестите като форма, способна да промени статуквото. 

Малцина припознават своите проблеми в тези на другите…

От две години насам протестите са обичайният начин за привличане на вниманието на властимащите, които обаче видимо не се притесняват от народното недоволство. Когато пред Министерския съвет и пред парламента излязоха майките на децата с увреждания, собствениците на избитите заради чума домашни животни и медицинските сестри, малцина подкрепиха протестиращите. Сега също много от минувачите оставаха безучастни към недоволстващите и техните искания. Мнозина са наясно с проблемите, но не са убедени, че с протести се постига нещо, други - предпочитат да изразяват несъгласието си главно в социалните мрежи. 

Като цяло българите, както и техните управници, изглеждат "претръпнали" от протести и "скандални" разкрития. Примерите намираме в отшумелите вече скандали около "апартаментите на властта", къщите за гости, здравната каса и т.п. Сега е актуална аферата с частните лотарии. Но и тя скоро ще премине. "Всяко чудо за три дни!“, обичаме да казваме по нашите земи...