Заедно с Хърватия, България е сред малкото нови страни членки на ЕС, които официално са декларирали желание за най-скорошно влизане в еврозоната и приемане на еврото за официална валута. В България тази амбиция се съпровожда от редица мерки, приети с оглед изискванията на еврозоната. Одобрени бяха законови промени, банките преминаха стрес тестове, бюджетният дефицит е под контрол, външният дълг е на ниско равнище. По тези показатели страната има дори по-добри постижения от редица други, които вече са въвели еврото. Засега само инфлацията е по-голяма от допустимата.

В сряда партиите в парламента постигнаха политически консенсус за присъединяване към Еврозоната. При тези благоприятни обстоятелства властите не спират да изтъкват, че страната де факто е готова за влизане във валутния механизъм ERMII, наричан още „чакалня“ за еврозоната. На провелата се тази седмица 14-та годишна среща на правителството с бизнеса беше заявено официално, че се очаква това да стане до края на април т.г. От своя страна управляващият директор на Международния валутен фонд, българката Кристалина Георгиева, заяви по БНР, че  вижда в напълно „обозримо“ бъдеще приемането на страната, като дори прогнозира, че то ще стане през 2023г. Преди дни в Давос Георгиева е разговаряла с председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард по тази тема. Това, което тя ми каза  беше, че изглежда в моята зала за заседания на еврозоната скоро ще се говори на български, допълни шефката на МВФ.

Властите уточняват, че до влизането в еврозоната валутният борд в страната ще остане и преминаването към еврото ще стане при сегашния обменен курс от 1.956 лв. за 1 евро. Те не спират и да уверяват, че при този преход цените на стоките и услугите няма да се повишат, а българската икономика ще може да разчита на подкрепа за своята стабилност от спасителния фонд на еврозоната, който възлиза на 800 млрд. евро.

Междувременно, социологическата агенция  „Тренд“ публикува изследване за отношението на българите към еврото, чиито резултати не са изцяло по вкуса на управляващите. Според Експертният клуб за икономика и политика, поръчал това изследване, 50% от пълнолетните българи са против въвеждането на еврото и само 19% го подкрепят. 54% от анкетираните искат референдум за премахването на българския лев като национална валута. Едва 19% одобряват курса на правителството към ERM II и единната валута.

Недоверието на българите към двете валути е ниско –14% за лева във валутен борд и 10% за еврото, като и в двата случая то е съсредоточено при по-възрастните респонденти. 60% от пълнолетните българи смятат лева за стабилна валута. Това се обяснява с обстоятелството, че в България еврото фактически функционира като официална валута защото е с фиксиран курс към лева. Това придава стабилност на националната валута, равностойна на тази на еврото. Неслучайно, някои цени в страната се дават в евро – преди всичко недвижимите имоти. Българите искат референдум за еврото единствено защото се опасяват, че при обмяната цените ще се повишат и това ще намали тяхната покупателна способност. Като се има предвид, че България е европейски рекордьор по ниски доходи, този аргумент става много по-съществен и никой политик или експерт не може да убеди българина в противното.

Известна доза здравословен песимизъм и предпазливост никога не е излишна, особено когато става дума за толкова дълбока промяна като приемането на еврото. Мнозина отиват и по-далеч като прогнозират, че флиртът между българския лев и еврото няма да завърши с брак в обозримото бъдеще главно по политически причини. Става дума за славата на България като най-бедната, но и най-корумпираната страна в ЕС. Има влиятелни сили в страните от еврозоната, които мислят точно така и нееднократно са казвали, че докато това не се промени, България няма да бъде допусната до ядрото на ЕС. Така че дори да бъде приета във валутния механизъм ERMII, нищо чудно страната да си остане в тази „чакалня“ незнайно колко дълго време по политически причини.