Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Памет за бъдещето“ в Националния военноисторически музей

Големият разказ за българската военна история минава през свидетелствата на очевидците и документалните изследвания на учените. Но ако искаме да усетим хората, които са поставили своя малък щрих върху глобалната картина, трябва да надникнем в семейните албуми и да се докоснем до вещите, предавани между поколенията като реликви.

В началото на всеки календар, Националният военноисторически музей почита с изложба дарителите, които в предходната година са отворили фамилните архиви, за да се разделят със скъпа за тях вещ. Близо 900 артефакти са постъпили през 2019 г. в музея и част от тях са показани в експозицията „Памет за бъдещето“.


Частните дарители идват при нас, водени от засиленото си чувство за историзъм – разказва Деяна Костова от Националния военноисторически музей.

Дарителите вярват, че техните късчета семейна памет ще допринесат за изграждането на един по-достоверен, по-личен, по-близък до обикновения човек, разказ за българската войска. Тези хора имат минало, с което се гордеят, и тази гордост се предава през поколенията като мощен фактор за отношението им към нашата история.

Сред интересните експонати в изложбата са монета на цар Иван Александър, печатът на граф Игнатиев, дуло на авиационно оръдие, заключващ механизъм и патрони от намерения в землището на село Марица самолет „Месершмит“, както и портрет на офицера Димитър Михов – участник във войните за национално обединение, нарисуван от военния художник Борис Денев.

Тук е и нагайката с крак от сърна на полк. Димитър Младенов – военачалникът, който в края на Втората световна война успява да запази позициите на своя гарнизон, обкръжен от доскорошните съюзници, германците, и да върне живи в родината почти всичките си войници.

Моят дядо се е клел на България и аз също взех решението да остана в родината и да допринеса за изграждането на по-добро бъдеще за всички – казва внучката на полковника Мария Николова. - Мотивацията ми да даря негови вещи произлиза от убедеността, че в музея те ще бъдат съхранени най-добре за поколенията, както и че повече хора ще се решат на такъв дарителски жест, защото семейните реликви трябва да бъдат видени от всички. Моето най-искрено и дълбоко чувство е войната да остане в историята не само на България, но и на цялото човечество.

Наследниците на военния министър и герой от Балканските войни ген. Михаил Савов започват дарителството си още през 1938 г. Най-напред дъщерята подарява униформата и ордените на баща си, а днес внукът Михаил Беров предава за вечно съхранение в музея - последните останали от генерала вещи. Дарението включва комплект от фигури, които пълководецът е поставял върху карта, за да разиграе бойните сражения, а едно от най-ценните е политическото му завещание.


Ген. Михаил Савов е бил радетел за обединението на България – разказва Михаил Беров. – Затова и „есенцията“ от неговото политическо завещание е изписано на гроба му – единственият паметник, обърнат на югозапад към Македония. Натам, накъдето сочат очите му, той завещава на идващите поколения неосъществените идеали на своите съвременници. И забранява на всеки друг, освен на дъщеря си, да положи венец на гроба му. Моята майка три пъти е връщала венеца на цар Борис III, още повече, че дядо ми е бил скептично настроен към монархията и е говорил за направените династически грешки. Политическото завещание е отпечатано в огромен некролог, дело на дружествата на офицерите и съпартийците му от либералната партия на Стефан Стамболов, и може да се види в музея.

Освен експонати, които напомнят за славното минало на българската войска, в изложбата са включени и предмети от най-новата й история. Например вещите на гл. сержант Ивелин Инджов, участвал в мисията на НАТО в Афганистан.

Снимки: Диана Цанкова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..

публикувано на 18.10.24 в 09:25

Цял квартал от XIII – XIV век, подобен на Града на хобитите, откриха археолози в Перперикон

Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..

публикувано на 08.10.24 в 19:34