Петър Йорданов − Бъни е свободен артист, добре познат като един от основателите на големи музикални етно уърлд проекти, сред които са „Оратница“ и „Тъпани и гайди“, „Основно ветрове“, Two Man Orchestra и МyStory of Folklore. Вече е факт и първият му авторски албум, озаглавен Bunyverse. В него намират място 16 композиции, като не всички са авторски. Слушателят може да се наслади на умело съчетани елементи от български фолклор, африкански звук, източни мотиви и електронно ambient звучене. Повече за албума, ще разкаже самият изпълнител и композитор:

Искам да доставя спокойствие с музиката, която създавам както за себе си, така и за слушателите. Старал съм се пиесите да звучат приятно и медитативно. В някои съм поканил и гост музиканти. Сред тях са: певицата Валентина Добрева от формацията „Тъпани и гайди“, с която направихме две родопски песни в албума, Теодора Василева – друга певица, с която изпълняваме още една родопска песен. С Константин Кучев (цигулка, виола и вокал) работим отдавна и в проекта включих три от съвместните ни пиеси. Участват още Светлана Василева (вокал), Sanji (хенддръм – перкусионен инструмент), Виктор Маринов (електроника) от Vataff Project, DJ Nevahrest от проекта Мy story of folklore и Магдалена Петрович (виолончело). Исках в Bunyverse да има пространство, музиката да „диша“, да не е претрупана с много елементи. Доказателство за това е пиесата в албума „Родопски астронавт“. В нея няма каба гайда, но пък усещането за всичко това се придобива от факта, че е записвано в студио в Родопите. Атмосферата от това вълшебно място е претворена в пиесите и чрез използването на различни и не много популярни у нас инструменти – калимба (африкански перкусионен инструмент), овал (електронна версия на хенддръм), уейв дръм и кахон (перуански перкусионен инструмент) .

Отскоро Петър Йорданов – Бъни е изправен пред ново предизвикателство – работа с деца. От няколко години правя т. нар. drum circle – събиране в кръг и групово свирене на перкусионни инструменти. Аз наричам това занимание развлекателно-образователно, тъй като, без да има учебна цел и насоченост, има такива елементи. Във времето съм се сдобил с най-различни интересни инструменти от различни континенти.

Като се съберем с различни хора, които имат интерес, аз ги уча на различни ритми от различни култури, постановки на свирене на различните инструменти. И покрай тези музикални срещи, бях поканен да водя подобни занимания и с деца. Първото събитие бе на летен лагер в Еленския Балкан миналото лято. След четири седмици контакт с тях си дадох сметка, че идеята много ми допада и е добре да се развивам и в тази посока. Започнаха да ме търсят и от други места. Например миналата седмица бях в една детска градина. Заедно с един мой приятел Деян Петров, също перкусионист, имахме занимания с деца на възраст от 4 до 6 г. За мен е предизвикателство, защото нямам педагогическо образование и в началото не знаех точно какъв е правилният подход към тях. Но давам всичко от себе си и правя заниманията с много любов. Децата бързо губят интерес и ние двамата трябва да сменяме фокуса, за да задържим вниманието им. Те са много искрени в реакциите си и веднага показват какво им харесва и какво не. Оказва се, че за мен това е най-трудната публика – детската.