Не е нужно да пропътуваме хиляди километри, за да достигнем истински свети места за християните и да пием от чудотворния извор на православната вяра. Българските земи са осеяни със стотици църкви и манастири, въздигнати с вярата и надеждата да носят мир и вдъхновение за човека. Като непресъхващ извор на вярата вече цели 18 века се е прославил Чирпанския манастир, съграден e в памет и за прослава на Свети Атанасий Велики – архиепископ Александрийски. От житието на светеца знаем, че манастирът е основан лично от него през 344 г., когато посещава днешните български земи във връзка с Вселенския събор в Сердика – 343-344 г. Житиеписецът разказва, че при това пътуване Свети Атанасий отсяда в близост до гр. Берое (днешна Стара Загора) и основава манастир. Има и по-късно писмено сведение за точното местонахождение на обителта, то е от Ана Комнина през XII век, която потвърждава пребиваването на Св. Атанасий на мястото до днешното село Златна ливада, община Чирпан, където и сега се намира параклиса и манастира. Според житието светецът минавал през тези земи, за да занесе богослужебни книги в гр. Берое и нямал намерение да се спира по пътя си. Но усетил някаква енергия, която усилвала вярата и това накарало Свети Атанасий да остане за молитва на това място. 

Светостта на Чирпанския манастир и многото чудеса, които са се случвали там привличат поклонници не само от страната, но и от чужбина. 

Смята се, че това е един от първите манастири възникнали в Европа, а мястото било стратегическо за християните по онова време. До светата обител минавал важният път Константинопол – Сердика, а над манастира е имало голяма римска крепост, останките от която личат и сега.  В близост се е намирал и тракийски нимфей – светилище, посветено на нимфите, който свети Атанасий превръща в християнско водно светилище. И днес хората вярват в лечебната сила на водата от манастирското аязмо.

Манастирът съществува толкова дълго време тъкмо заради силната вяра на хората. На 18 януари, когато Българската православна църква почита паметта на Св. Атанасий Велики, в Чирпанския манастир се стичат стотици богомолци. Посреща ги отец Борис, свещенослужител, който ревностно поддържа манастира и с готовност разказва на гостите с подробности историята на светата обител.

Невероятно е, но там е запазено и мястото за молитва – постница, където се е усамотил за общуване с Господ самият Св. Атанасий. Това е една скална ниша, която сега привлича миряните за поклонение. Счита се, че самото минаване през постицата носи здраве на вярващия. Също така там можеш да провериш своите грехове – казва Нанси Маринова – изпълняващ длъжността директор на Историческия музей в Чирпан.

„Легендата гласи, че ако си много грешен няма как да минеш през скалата и тя ще се затвори за грешника. Досега това не се е случвало, което ни дава надежда, че българите са добри и вярващи хора. Манастирът е много посещаван. От няколко години е направена удобна пътна връзка от магистрала Марица, което улеснява достъпа. Мястото е привлекателно не само с природните си забележителности и постницата. В църквата на манастира се намира една изключителна икона на Св. Атанасий, донесена в България през 2003г. и подарена лично от Александрийския патриарх Петрос VІІ от Египет. Легенда разказва, че дете, което 14 години не е можело да говори, след молитви на родителите пред иконата, след службата в храма и след отпиване на вода от аязмото, проговаря. Много са тези истории, които разказват хората, затова мястото е особено притегателно за истинските християнски поклонници.“

Още една светиня за българския народ, се пази в манастира – точен препис на известното Реймско евангелие. Това ецърковнославянски пергаментен ръкопис от 1395г. в две части, изписани на кирилица и на глаголица.  „Оригиналът му днес се намира в библиотеката на Реймс – Франция – но единственият негов препис е в Чирпанския манастир“ – уточнява Нанси Маринова.

„Реймското евангелие се съхранява тук. То пристига в началото на 20 в. чисто дарителски в България. Група наши сънародници, посещавайки Франция, оценяват стойността на тази светиня за България. Те правят препис и го даряват на манастира. Защо точно тук са го дали, можем само да гадаем. Предполагаме, че манастирът и молитвата в него са им помогнали в някакъв труден момент и решавайки да се отблагодарят, даряват преписа. То, освен с нашата история, е тясно преплетено и с историята на Франция. Известно е, че десетилетия наред френските крале, при възкачването си на трона, са полагали клетва тъкмо върху това евангелие, без дори да познават съдържанието, защото е написано със славянска азбука. Явно богатата украса и красиво изписаните букви са ги впечатлили много, за да предпочетат такава чуждоезична книга да им служи за най-важния ритуал в държавата.“

Снимки: bulgariatravel.org и wikipedia