Има истории – уж вдъхновяващи, красиви, ала повлечени в тресавище от безсилно заплетени думи. Има и други – истински вдъхновяващи, които политат в съзнанието с лекотата на птица. Сякаш с разперени криле, историите на Здравка Евтимова разместват пластове в душите и с ефирния си полъх менят настроения и емоции, навяват спомени и прошепват мечти.
„Юлски разкази” на Здравка Евтимова е най-предпочетената българска книга от читателите на Столичната библиотека през отминалата година.
Нейните разкази и романи са четени и награждавани в много страни по света – САЩ, Великобритания, Канада, Франция, Гърция, Израел, а отскоро и в Китай. Авторката шеговито нарича себе си „влаков писател”, защото много от историите й са се родили в купетата на влаковете между Перник и София – градовете, в които се намира домът й и работното й място на преводач с английски език. Но за каквото и да разказва, произведенията й омайват с три неизменни съставки – доброта, съпричастност и любов.
"Добротата е в нас самите – вярва тя. – И когато човек обърне своята добра страна към хората, той ражда в тях доброта. А що се отнася до съпричастността и любовта, това е основата, поради която човечеството е оцеляло и продължава да се развива – въпреки алчността, злостта и всички отрицателни емоции. Спомнете си само как хората в концентрационните лагери са намирали парченце ябълка и са я давали на някой болен".
Страданието обаче може да отприщи и низост, и дори жестокост. Като в „Кръв от къртица” – разказът, написан с голяма горест в сърцето и влязъл в училищните програми на Дания и САЩ.
"Когато нещо е родено от тъга, то без съмнение я носи в себе си и я предава на хората – казва писателката. – Наистина, тъгата я има в живота ни, но от нас зависи дали ще я превърнем в постоянно състояние или чрез своите постъпки и мисли, чрез онова, което изживяваме, ще я преобразуваме в нещо светло. За да може от тази светлина да се роди радост".
И да прерасне в щастие. Писането е една много щастлива самота, ако не пиша, се чувствам сякаш болна, добавя Здравка Евтимова.
"Когато пиша на родния си език, имам чувството, че зад гърба ми стои българската история – годините на Първото и на Второто българско царство, на славата, но и на трагизма на ослепените войски на Самуил, на кръвта, пролята от нашите съотечественици. И, без да искам, в думите попадат и радостта, и трагизма, и болката. На английски не е така – няма го усещането за радост, за това, че все едно летиш нанякъде, че все едно те няма, докато пишеш".
Годишните класации за литература обикновено водят към равносметки – те ни карат да се замислим също така станали ли сме по-четящи хора и как би изглеждало обществото ни, ако всеки от нас всеки ден отделяше време, за да се потопи в някоя история с книга в ръка.
"Освен че е красив, четящият човек набира повече смелост, гордост и достойнство – смята писателката. – Добрата литература е именно урок по достойнство и чест. Четящият човек също така е решителен – той не може да бъде манипулиран, нито накаран робски да превива врат".
И тъй като в началото на Новата година си отправяме пожелания, как би искала Здравка Евтимова да види българите по пътя към своето личностно и обществено израстване и да го опише в бъдещ разказ или роман?
"Бих желала да забравим максимата, че преклонената глава сабя не я сече – отговаря тя. – Иска ми се нашите вратове да не бъдат наведени покорно, а да стоим изправени достойно, да гледаме открито и да не се страхуваме да изразим мнението си. Сведената глава оцелява, но нейното не е живот, а робство. Ние, българите, вече не живеем в робство и затова е време да насочим силите си в изграждането на нещо силно и запомнящо се, което ще накара хората от другите страни да ни се възхищават. Смятам, че имаме тези качества да го направим".
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..