Всички сме като прашинка в многовековната история на родния си град, на родината и пред лицето на историята. Но има хора, надарени със смел дух и предприемчивост, които остават за пример на поколенията след тях. Такова е делото на братята Димитър, Бончо и Иван Саранеделчеви от гр. Казанлък. Родени са в края на XIX в. и са живели в бурно време, изправило човечеството пред изпитанията на войните, но с жажда за прогрес в свободна България.
Родственик на тримата именити българи от Казанлък е Стефан Саранеделчев, юрист по образование, който през 2015 г. издаде своя краеведска книга „Да съхраним зелените клонки – хроника на рода Саранеделчеви от Казанлък“. В нея дава сведения за предците си 9 поколения назад, от родоначалника Нелечо, който имал прозвището „сара“, а на старобългарски то означавало „много подреден човек“. Оттам тръгнало и названието на целия казанлъшки род. В центъра на родовата история застава стария чимшир, който е на повече от 200 години и бил засаден до родната къща на Саранеделчеви. Много важни събития са се случвали в този двор. Така чимширът остава свързан не само с Казанлък, но и с историята на цяла България – казва Стефан Саранеделчев.
Например братята на моя дядо са съоснователи на първата и единствена досега фабрика за струнни инструменти в България „Кремона“. Има много любопитни истории около тези хора, защото родът ми е бил доста предприемчив. Занимавали са се с отливки от цветни метали. Зад фабриката за струнни инструменти стои по-малкия брат на дядо ми Димитър Георгиев Саранеделчев. Преди да стане лютиер, той е бил много известен оръжейник. Конструирал е картечница, която е била по-скорострелна от използваните в германската армия. В един момент, по време на Първата световна война, той се замисля, че това оръжие може само да сее смърт и решава, че не трябва да усъвършенства неговата технологията. Дори начупва на парчета своята картечница, за да не се връща никога към нея. Вместо това, започва да прави струнни музикални инструменти. Много интересен човек беше, аз го помня, защото живя до 1969 г. Неговото първо ателие, което прави в двора на родната си къща се намираше точно срещу стария чимшир. Основава го веднага след като се връща от войната, 1918 г. След това с конкурс е изпратен да учи в Германия за лютиер. През това време снабдява другите свои братя със скици и ги инструктира как да усвояват лютиерството. Когато се връща, заедно основават през 1924 г. фирмата. Наречена е на италианския град Кремона - център на лютиерското изкуство, където е работил прочутия майстор Антонио Страдивари. От любов към това изкуство са нарекли фирмата си така и тя съществува и до днес. Освен тримата основатели Димитър, Бончо и Иван Саранеделчеви, с лютиерство продължават да се занимават и синовете на Димитър. Допреди няколко години Георги Иванов Саранеделчев беше един от малкото майстори на контрабаси в България.
Събирането на фактите в книга за мен е чест и удоволствие - казва наследникът на казанлъшкия род. „Любовта към стария чимшир съм наследил от моя дядо, който си спомняше, че още когато е бил дете, а той е роден през 1887г., чимширът вече е бил не храст, а 6 -7 метрово дърво в двора на къщата” – продължава разказа си Стефан Саранеделчев.
Въпреки, че през 1962г. отчуждиха двора и направиха жилищен блок там, дървото си е още на мястото. Винаги, когато минавам от там, гледам неговото състояние. Радвам се, че и хората, които живеят в жилищния блок, възприеха дървото като свидно за целия ни град. Най-голямата заплаха сега е една гъсеница, която се появи преди 4 години и се храни единствено с листата на чимширите. Много от чимшировите храсти изсъхнаха и това е проблем в цялата страна. Насекомото е много упорито и ако човек не е постоянен да пръска срещу вредители, рискува да унищожи растението. Аз бях постоянен в това отношение, ходя често и пръскам с разтвор, затова засега сме го запазили.
Четирима човека подехме инициативата да представим чимшира в конкурса „Дърво с корен“. Радва ни фактът, че специалистите го оцениха и той е класиран сред първите в две категории – „Дърво с корен 2019“ и „Вековните дървета говорят“. Но не е важна класацията, а това, че вече много хора научиха за неговата история и продължават да се вълнуват за стария чимшир в Казанлък.
89% от германските инвеститори в България отново биха избрали страната ни за свои инвестиции – сочи проучване на Германо-българската индустриално-търговска камара, проведено през 2024 г. Германия продължава да е ключов партньор от гледна точка на..
България е подала искане за извънреден конвергентен доклад на база разбирането, че страната покрива критериите за влизане в еврозоната, каза премиерът Росен Желязков при откриването на нова..
Изкуственият интелект сега е изграден изцяло от класически компютри с алгоритми, докато изкуственият интелект на базата на квантовите компютри ще е много по-бърз и функционален, казва докторантът Иво Михов от Центъра за квантови технологии на..
Точно месец след като Българското национално радио отбеляза тържествено своя 90-годишен юбилей, историята продължава своя диалог с нас, нейните автори...
В "България днес" говорим за ролята на българските организации за подобряване живота и отношението към сънародниците ни в съседна Сърбия. Събеседник по..
За „отварянето” през радиото между България и Северна Македония веднага, след като България призна отделилата се от Югославия млада държава,..