Ще донесе ли високосната 2020-а взривоопасни кризи, разместване на политическите пластове и предсрочни избори у нас? В началото на годината политическите си прогнози дават трима анализатори – историк, юрист и преподавател по международни отношения.

Според университетския преподавател проф. Нина Дюлгерова белезите на засилваща се консолидация срещу управляващата партия и премиера едва ли ще доведат до предсрочни избори, но вероятно се задава ремонт на кабинета.

Ще има стабилна нестабилност – добавя историчката. – Управляващата коалиция трябва да започне изчистването на коридорите на властта от хора без професионална подготовка и с висока поръчкова зависимост. Защото покрай водната криза в Перник се оказа, че поговорката “Вода гази, жаден ходи” се превръща в своеобразна аксиома за България – при условие, че сме известни с над 2000 извори. Но огромното чиновничество е много далече от професионализма. Професионалистите пък, които имат свое мнение, не се страхуват да го изказват и са готови да работят за реализацията му, не са в този апарат.

Обществени дебати за целите и посоката пред България трябва да предшестват следващите парламентарни избори, смята юристът и политически анализатор Мирослав Попов.

Българското общество дълбоко греши, фокусирайки се върху въпроса за предсрочните избори – иначе много възможни, и не вижда процесите, които текат в самото него – казва той. – Аз съм привърженик на предсрочни избори, предшествани от национален дебат за това къде сме стигнали. А според мен сме стигнали на много лошо място, но въпросът не се допуска до обществена дискусия.

Университетският преподавател по международни отношения доц. Георги Чанков не очаква смяна на модела, който страната ни следва в момента. Той изтъква, че не е толкова важно дали ще се проведат предсрочни избори, нито техният резултат, тъй като заявка за властта могат да направят само т.нар. системни партии. Без значение под какъв натиск, у нас резки политически промени могат да се направят само в резултат на драстична промяна на външната конюнктура, смята той.

Сравнявайки България със страните от Вишеградската четворка, които се опитват да защитават националния си интерес и да следват своя национална стратегия за развитие – ние все още не сме формулирали подобна национална стратегия за развитие – коментира доц. Георги Чанков. – За нас членството в Европейския съюз се превърна в самоцел и ние продължаваме да не го разглеждаме като средство към целта, защото целта ни се губи, тя е неясна. А ако имаме предвид политическото ръководство на държавата, целта му е да си купи още няколко месеца или година–две политическо време – нищо повече. В името на тази цел то е готово да плати 2 млрд. долара с обещанието (за закупуванeто на американски бойни самолети F16- бел. ред.), че нещо ще получи в бъдеще. Така че формулирането на национална стратегия е задача, която тепърва предстои, но аз обаче се опасявам, че сме закъснели безнадеждно. В един нов свят, който може да настъпи още след 2020-2021 г., ние може да се окажем съвършено неподготвени, защото няма да имаме цел и посока. И ще плуваме с остатъчния ЕС към някакво неясно, щастливо зелено бъдеще, в което ще има чиста и запазена природа, но, по всяка вероятност, няма да има българи.