И до днес не се знае със сигурност откога съществуват броениците. Има обаче различни митове. Един от тях гласи, че будистки свещеник казал на един беден неграмотен индиец, че трябва да прочете 108 молитви. Индиецът отговорил, че не може да брои, затова свещеникът му направил броеница от 108 костилки и му казал, че за всяка една молитва ще прехвърля една костилка – разказва ценителят С.В. от София. Първата си броеница той купува когато е едва 14-годишен и сега, 50 години по-късно, продължава да попълва ценната си колекция.

Броениците са един от най-известните атрибути във всички религии, служещ за отброяване на молитви или мантри. Най-разпространените представляват здрав вълнен или копринен конец, навързан на определен брой възли или пък нанизани топчета, изработени от най-различни материали:

Православните броеници, които са правени в Света гора, са от черна вълна. Черна, за да покаже колко е тъжно, че Христос е умрял, а от вълна – защото са били бедни – разказва колекционерът. – В по-близките времена се появява броеницата, която носят богатите и властимащите по времето на Османската империя. Броеницата вече е от кехлибар или други скъпоценни или полускъпоценни камъни и е свидетелство за статуса на собственика. Тук най-важното е опашката на броеницата, която е голяма, направена от мека коприна, докато в православието броеницата е черна и завършва с кръст.

Броеницата може да е направена от костилки, ахат, тигрово око, и др.

Съществуват сребърни и дори златни, но те по-скоро показват суетата на човека, който ги притежава.

Най-хубавите са от кехлибар и от фатуран. Фатуранът представлява смола от частици кехлибар, бакелит и др., която се боядисва с коняк или червено вино. Понякога, за промяна на цвета, са добавяни и естествени оцветители. За съжаление, тази рецепта изчезва по времето на Втората световна война. Казвам „за съжаление”, защото фатуранът, когато се прехвърля в ръката, поема от топлината на тялото и започва да дава много хубава миризма. Напоследък хората са обхванати от една мания – на хубава броеница от кехлибар слагат сребърна верижка. Това не е правилно, защото среброто унищожава самия кехлибар, докато се движи – отбелязва С.В.

Една от най-интересните броеници в колекцията му е направена от усури – вид черен корал, наречен още „дървото на морето”.

По-особена е заради материала, защото трудно се намира истински.

Имам една хубава и интересна от рогата на див бивол от Африка, сребърна от баща ми и няколко с различни топчета – от сребро, ахат и оникс, друга, много хубава от седеф, която купих от Охрид.

Най-много обичам една броеница с жълти топчета, която не е нещо особено, но я харесвам, защото, може би, има най-стар вид – признава колекционерът и допълва, че в наши дни броеницата вече се използва и като моден аксесоар, и като средство срещу стреса, за концентрация и успокояване на нервите.

Винаги нося в джоба една малка броеница, с 8 топчета. И когато си мисля нещо или съм уморен, я прехвърлям в ръката си – споделя столичанинът.

В България, за разлика от Гърция или Македония, броеницата не е толкова популярна и няма специализирани магазини, в които да се продава. Рядко се среща нещо, което да ти грабне окото, от което сърцето ти да трепне. Иначе няма за какво да я имаш – категоричен е колекционерът.

Трябва ли човек да е религиозен, за да притежава броеница?

Едно време сигурно е трябвало, но вече не – отговоря. – Аз имам колекция от броеници и съм атеист. Няма нищо общо. Въпросът е дали ти харесва, дали ти върши някаква работа, дали те успокоява. Това е важното.

Снимки: личен архив