Днес, 6-ти януари, Българската православна църква почита един от най-големите си празници – Богоявление.
Според християнското учение – това е денят, в който Бог се явява на хората в триединната си същност докато Йоан Предтеча кръщава Сина Му в река Йордан. Когато Спасителят излиза от водата, небето се отваря и Светият дух, в образа на бял гълъб, се спуска над Него, а от небесата се възнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. Тогава, като видели проявлението на Божието Триединство, хиляди се покръстили в свещената река. Затова и празникът се нарича Богоявление, а в България денят е известен още като Водици и Водокръщи.
Съществува поверие, че в нощта срещу големия празник небето се отваря и Бог чува молитвите на вярващите. В навечерието на Богоявление, както и на самия празник, се извършва т. нар. Велик или Йордански водосвет. Затова православните считат, че богоявленската вода има най-мощната, пречистваща сила.
На самия празник в църквите се извършва празнична Божествена литургия и водосвет. След което, по традиция, свещеникът повежда вярващите до близкия водоем и хвърля кръста във водата. Мъжете скачат в ледените води, за да го извадят. Смята се, че този, който успее пръв да стигне до него, ще бъде здрав и щастлив през цялата година.
Според поверието, ако времето на този ден е ясно и кръстът замръзне във водата, годината ще бъде здрава и плодородна.
По време на Великия водосвет всички води по земята се освещават символично и затова се вярва, че водата и от изворите и чешмите е благословена и лековита. Православната ни църква използва Богоявленската вода за прогонване на душевната и телесна нечистота, а вярващите си вземат от нея на гладно за подсилване на духа, както и при всякакви болежки и я съхраняват в домовете си през цялата година.
Ако от старата светена вода е останало известно количество, то се използва за замесването на три ритуални хляба. Първият се нарича за дома, вторият за гостите, а третият – за минувачите, и се оставя пред дома с бъклица вино.
В народния календар Йордановден бележи края на т.нар. мръсни дни (от 25 декември до 6 януари). Вечерта на 5 януари е третата, последна кадена вечеря с постни ястия. На обредната трапеза отново се слагат орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Замесва се пита, правят се и колачета, сърми от кисело зеле, пълнени чушки, фасул.
На 6 януари имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана. Като част от ритуалните измивания и пръскания с вода на Йордановден е и традицията всички именници да се поливат с вода за здраве.
Снимки: БГНЕСБългарската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23 декември 910 г. Той бил от благороден произход, но оставил всичко и последвал славянските равноапостоли св...
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
На 10 януари Православната църква чества св. Григорий епископ Нисийски, преподобни Дометиан епископ Мелитински, свети Маркиан, свети Теофан..
На 11 януари Православната църква чества преподобни Теодосий Велики и преподобни Теодосий Антиохийски . Християнството дължи на преподобни..
Прожекция на документалния филм на журналистката Милена Милотинова "Само защото бяха българи" се състоя в София и припомни събитията от т.нар...