На прага на всяка нова година извличаме поуки от неуспехите, благодарим за благосклонната съдба, изхвърляме ненужния товар... помъдряваме. Затваряме една страница от живота, за да продължим напред към неизвестното. Пожелаваме си да бъдем здрави, да успеем да постигнем набелязаните цели в личен или професионален план, да бъдем по-добри.

В първите часове на високосната 2020 г. се опитахме да разберем какви са нагласите и очакванията на българите. И макар липсата на перспектива да е препъни камък за едни, надеждата за положителна промяна в развитието на страната ни едва-едва мъждука, но все пак я има.

Нещо по-добро да се случи, което е малко вероятно като гледам как вървят нещата, нямам добри очаквания – отбелязва жена на около 60 г., която намира опора в благополучието на семейството си. – В личен план единственото, което бих искала, е децата да са ми живи и здрави, внуците също.

Дали защото след 30 годишен преход все още не успяваме да достигнем стандарта на страните, към които се приобщихме или заради задълбочаващата се социална несправедливост в глобален план – отговорите на анкетираните са обвързани с условности. По-младите често виждат алтернатива в професионалното развитие извън България, заради ниското заплащане и недоверието в политиците, които ни управляват.

Нямам очаквания.. Просто 2020-а да бъде по-добра от предишната и да се развиваме повече – споделя надеждите си млад мъж в София. – В професионален план 2019 г.  беше по-добра за мен от предходната, затова се надявам така да продължи и следващата. Що се отнася до България – така както се развиват нещата през последните няколко години, не мисля че ни очаква нещо хубаво, честно казано. Имам съвсем малка надежда и затова все още съм тук. Учих в Англия, върнах се, сега работя, но ако нещата не се развият както трябва и замина отново – изобщо няма да помисля за връщане в България.

Студентите са настроени по-оптимистично и всичките им стремежи са свързани най-вече със следването им:

Като цяло, лично за мен 2019 беше хубава година – казва 20 годишния Ивайло. – Що се отнася до Новата година очаквам да си взема успешно изпитите. Искам да се развивам, а също да разбера дали правилно съм избрал специалността.

Аз лично си пожелавам да е спокойна и мирна година, без особени произшествия. Като цяло 2019 година беше доста успешна в личен и професионален план и се надявам така да продължи. – пожелава си Катя.

Очакванията за 2020 г. на университетския преподавател и демограф Георги Бърдаров (завеждащ катедра „Социално-икономическа география“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“) са оптимистични във всяко едно отношение:

Аз съм позитивен човек. И личните, и общите, и университетските и обществените ми очаквания са позитивни! Всяка година, в края, изпращаме нещо, което не ни е харесвало. За мен лично 2019 г. беше успешна и в личен, и професионален план, и в общобългарски. А в демографски? – В демографски план, за да търсим позитивния елемент, трябва да кажем, че има една лека, почти невидима и неустойчива всеобща тенденция на завръщане на българите от чужбина, което за мен е най-важното нещо за справяне с демографската криза. Тя все още е много малка, като църцореща рекичка, за да кажем, че е устойчиво и стабилно, но все пак е нещо позитивно.

Като цяло пожеланията на българите за Новата 2020 г. могат да се обобщят с думите на Надежда Павлова:

Да е мирна и спокойна за всички, да сме живи и здрави, да има много щастие и благополучие, да бъдем малко по-разумни и по-добри!

И ако тези благопожелания имаха свойството да обръщат живота към доброто и градивното, току-виж положителните промени, на които тайно се надяваме станат действителност.

Снимка: БГНЕС