Автор на едни от най-емблематичните скулптури в България, роденият през 1887 г. във Варна Кирил Шиваров приживе е признаван за безспорен творчески авторитет. В родния му град с любов го наричали „нашият скулптор“. През последните 10 години от живота си работи над редица значими проекти в София. Друг голям скулптор и негов съвременник Иван Лазаров казва: „Кирил Шиваров е новатор. Той пръв изчисти, европеизира формата на българската скулптура и създаде творби, които са гордост за нашите големи градове“.

Сред работите на Шиваров са лъвската фигура на Паметника на свободата на връх Шипка и бронзовите колоси на Христо и Евлоги Георгиеви до централния вход на Софийския университет - най-големите дарители за създаването на първото българско висше учебно заведение.

Негови са великолепните декорации на Съдебната палата, Българската народна банка и днешната Столична библиотека, увеличението на лъвската фигура на Паметника на Незнайния войн в София, Фонтанът на сирените в Морската градина на Варна и първият паметник на Аспаруховия воин у нас.

Въпреки богатото наследство, което ни оставя, името му днес за мнозина е неизвестно, а част от творбите му са обречени на саморазруха. Дългогодишната изследователка на творчеството на скулптора Румяна Иванова обяснява този парадокс с факта, че Шиваров не е участвал в художнически сдружения, към които е насочен фокусът след 9 септември 1944 г.

От 1997 г., когато се върнах в родната си Варна, аз се опитвам да извадя от незаслужена забрава името на Кирил Шиваров - един от най-видните български скулптори, които градят облика на българската художествена култура през ранните десетилетия на ХХ век“, казва изкуствоведката, която е автор на две книги за твореца – „Кирил Шиваров и Варна: Творби на скулптора в родния му град“ и „Кирил Шиваров – скулпторът“.

Роден в семейството на дърворезбар, Шиваров черпи от извора на българската възрожденска традиция в пластичното изграждане на формата. Изучава декоративно-приложни изкуства в Прага, а после завършва Художествената академия във Виена при Едмунд Хелмер. Възприемайки различните стилови влияния, той изгражда свой личен подход. Нарежда се сред пионерите у нас в синтезирането на скулптурата и архитектурата. Преобразява частни домове, банки, хотели и учреждения, хармонизирайки скулптурните композиции с архитектурния облик и духа на сградата, посочва изследователката.

Надарен с изключителна енергия, Кирил Шиваров се превръща в душа на артистичната бохема, по проектите работи наравно с обикновените работници, а опита си с готовност предава на младите.

Във Варна, под егидата на Варненската търговска камара, Шиваров създава първия у нас курс по декоративна скулптура, в който обучава талантливи деца. Впоследствие те стават негови помощници. Но също така съдейства на учениците си, когато решат да се обособят като самостоятелни творчески личности“, подчертава Румяна Иванова.

Кирил Шиваров е сред пионерите в различни области на българската скулптура. С редица творби от второто десетилетие на ХХ век той полага основите на скулптурната маринистика у нас, а по време на войните създава произведения със сатиричен коментар на случващото се на фронтовата линия, като неизменно представя българския воин като герой. Всъщност, той е и най-често каненият ни скулптор за създаването на военни паметници, уточнява Румяна Иванова, като подчертава, че въпреки многобройните му творби в тази област, Шиваров никога не работи по шаблон. Всеки паметник има свое индивидуално решение, ситуиране в околната среда, мащабиране и адрес към регионалната история.

Смъртта намира скулптора внезапно в едно утро на 1938 г., когато по време на работа над каменната пластика на Съдебната палата в София вдига заедно с работниците 250-килограмов капител, разказва Румяна Иванова.

Следвайки мисията си да извади от забравата творчеството на Кирил Шиваров, изкуствоведката е готова със сценарий за филм, като се надява да получи подкрепа за създаването му. За целта е събрала богат документален материал, непоказван досега. Ако лентата излезе на екран, това ще бъде първият документален филм, посветен на блестящия ни скулптор.