Край един от девненските карстови извори в римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior) спрял император Траян (Marcus Ulpius Trajanus, 98 –117 г.) с войската си. Сестра му Марция изпратила слугинята да донесе вода, но за зла участ тя изтървала златния съд и той потънал. Ала когато не след дълго го видели да изплува от близката река, римляните приели чудото за знак от боговете. Така на мястото императорът основал град, наричайки го Марцианопол на името на прелестната си сестра. 

Останките на един от стратегическите за Римската империя центрове лежат под съвременния български град Девня (22 км западно от гр. Варна). И тъй като при поселището се пресичали важни пътища, през IV век император Валент го превърнал във временна столица и от него ръководел цялата империя. Градът просъществувал едва четиристотин години. В края на шести век аварите го опустошили и върху основите на великолепните римски сгради издигнали своите жилища.

Това е един от най-големите градове, основани през римския период на територията на днешна България – казва Иван Сутев, директор на Музея на мозайките в Девня. – Неговата площ обхваща над 70 хектара, защитени от изключително здрава крепостна стена. Градът е построен по т.нар. ортогонална система с прави улици, ориентирани в посоките на света. В централните му части, както и в кварталите, са се издигали красиви големи обществени сгради, храмове на божества от гръко-римския пантеон, библиотека, триумфална арка. До този момент имаме информация за римския амфитеатър, който се намира в североизточния район на Марцианополската крепост, и за една голяма раннохристиянска базилика, свързана с християнския период на града, когато той става голям административен център и център на епископия.

Разрушеният град се появява за историята отново в началото на ХIХ век. А през 1976 г. при изкоп за строеж излизат основите на голяма антична сграда с прекрасни подови мозайки, които днес са част от Музея на мозайките в Девня.

Мозайките – едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство, са изключително качествено изпълнени – продължава разказа си Иван Сутев. – Изработени са в класическите техники от керамика, печена глина, стъклена паста (т.нар. смалта), мрамор и варовик в шестнайсет цвята. Изображенията дават основание за предположението, че вероятно домът е бил собственост на богат местен земевладелец от гръцки произход, тъй като тематиката им е свързана изключително с гръцката митология.

На пода в таблиниума (дневната стая в римско жилище) се намира може би най-интересната мозайка, изобразяваща отрязаната глава на горгоната Медуза, с която богинята Атина Палада украсява своя щит. Мозайката в кубикулума (спалнята) пресъздава една от многото любовни авантюри на Зевс – прелъстяването на Антиопа. От подовата украса е запазена само долната част и в богатата рамка на изображението се виждат екзотични птици. Единствената открита у нас мозайка по митологичния сюжет “Отвличането на Ганимед” е красяла окоса (голямата гостна) в дома, а гинекеята (женското помещение) – геометрична композиция с вплетени растителни орнаменти, в чиито краища вероятно са били изобразени четирите годишни времена, персонифицирани в образите на млади жени.

За да привлече туристи и да популяризира това културно наследство, община Девня от няколко години провежда фестивал посветен на с масовото участие на жителите на града.

По време на фестивала се правят исторически възстановки, свързани с важни събития от историята на римския град – гладиаторски битки, робски пазар, демонстрация на различни занаяти – казва още неговият директор. – Надяваме се скоро да създадем и собствена група от млади хора, които активно да участват в тези събития, на автентичната арена на римския амфитеатър.

И днес от недрата на Марцианопол продължават да излизат богатства, които да надграждат знанията ни за античния град. През т.г. историкът Христо Кузов откри съкровище от 12 златни солида и над 40 бронзови монети, а колегите му вече с нетърпение очакват следващия археологичен сезон.