След броени дни Женският народен хор „Боряна“ - гр. Пловдив с ръководител Николай Гурбанов заминава на кратко турне в Русия. Съставът ще изнесе три концерта, в които участва и известната странджанска певица Златка Ставрева. От нея научаваме подробности за предстоящите изяви:
Страната ни получи покана българска културна делегация да посети Русия и да вземе участие в тържествени концерти по Никулден (стар стил) в Областния театър „Ломоносов“ в гр. Архангелск („Поморские гуляния на Николу Зимнего“). Домакини са музикантите от Държавния академичен Северен руски народен хор с главен художествен ръководител Светлана Игнатиева, заслужил артист на Русия. Хорът е с 90-годишна история, съставен е от прекрасни женски гласове и е сред традиционните участници в Пасхалния фестивал в Москва, чийто артистичен директор е Валерий Гергиев.
Нашето гостуване в Русия е от 14 до 17 декември, ще имаме концерт в Архангелск. Следва един в гр. Новодвинск, който е под наслов „На Новодвинск с любов“ (Новодвинску с любовью) и един в гр. Северодвинск. Нашата делегация води проф. Севдалина Тороманова, председател на Общинския съвет в Бургас. Женски народен хор „Боряна“ е една нова вокална формация, която изпълнява автентичен и обработен фолклор. Репертоарът ѝ се състои от творби на нашите известни композитори Красимир Кюркчийски, Стефан Мутафчиев, Иван Спасов, Филип Кутев, Кирил Стефанов.
В програмата, която са подготвили за Русия, са включени песни от всички фолклорни области на страната ни. Основател на хор „Боряна“ е Николай Гурбанов – председател на Български младежки фолклорен съюз. Той е автор на над 50 творби за народен хор и над 100 обработки на народни песни и инструментални мелодии. Аз ще се представя с автентичен странджански фолклор.
Всички, които познават българската народна музика, със сигурност са чували песните на Златка Ставрева. Десетилетия тя съчетава соловата си кариера с активна педагогическа дейност. Работи неуморно за развитието на младите таланти в община Приморско. Основател е на Международния фолклорен фестивал „Атлиманска огърлица“, който през 2020 г. ще се проведе за девети път. Родена е в сърцето на Странджанската фолклорна област - с. Кости, там, където са съхранени старинни народни песни, а нестинарите и до днес извършват своя магически огнен ритуал. „Тудоро, Тудоро“ − една от песните, свързани с нестинарството, ще прозвучи и на предстоящите концерти в Русия.
Г-жа Ставрева сподели също, че ще предаде на домакините от Държавния академичен Северен руски народен хор специално поздравление от кмета на град Приморско д-р Димитър Германов и покана за гостуване в деветото издание на Международния фолклорен фестивал „Атлиманска огърлица“.
Сред изпълнителите в концерта е и доц. Донна Михайлова − лауреат на всеросийски и международни конкурси, преподавател в института „Иполитов-Иванов“ ( Государственный музыкально-педагогический институт имени М.М. Ипполитова-Иванова), солистка на оркестър „Гусляры России“ от Москва. Донна Михайлова е концертираща певица, изследовател и педагог в областта на фолклора. От години тя е член на журито на „Атлиманска огърлица“ и е символичен посланик на творческото взаимодействие между Русия и България. Донна е потомка на бесарабски българи и е носител на песенните традиции, които е наследила от своите родственици. След програмата на гостите от България, аз ще построя своеобразен културен мост към изпълненията на Северния хор. Ще открия втората част на концерта с българска народна песен от Одеска област, Болградски район, с. Калчево. Тя е от репертоара на моята майка Мария Маврова (от Украйна) и се нарича „Месчан’та (месечината) рану изгрява“. Ще пея в съпровод на оркестъра на Северния хор с диригент Александър Качаев - заслужил артист на Руската федерация- сподели пред Радио България доц. Михайлова.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..
Атанасовден, наричан още и "сред зима" в народния ни календар, е празник, в който православната църква и фолклорните ни традиции отдават почит на свети..
Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и..