Независимо от техния брой или вид, детските играчки са нещо много специално както за малките, така и за отдавна излезлите от детския свят възрастни. Подреждайки килер или таван, всеки човек е попадал на някой стар кашон, пълен със спомени от неговото детство. Част от тези спомени са и играчките, на които често дори неосъзнато като дете е споделял своите мисли и чувства. По този начин една най-обикновена игра се превръща в терапия, в която не е необходим друг човек, а единствено доверие и усет да откриеш правилния път с помощта на ценният за теб предмет, заемащ важно място в сюжета на играта. Неусетно играта може да се превърне в театър, а играчките в персонажи, под формата на кукли. В този смисъл, къде и кога се заражда кукленият театър, остава неизвестно. В наши дни обаче, кукленият театър сякаш е позагубил своята популярност и привлекателност, а публиката за такъв тип представления намалява. Причина за този отлив е липсата на достатъчно реклама и разпознаваемост на спектаклите, особено сред младите хора.
Имам чувството, че родителите все по-рядко водят децата си на куклен театър и кукленото изкуство сякаш изостава – казва куклената актриса Юлия Коларова. Макар че най-често играе в детски представления, тя има свой спектакъл и за възрастни: Това, което се опитвам да направя с куклите за възрастни, е да покажа на хората как да върнат детското у себе си. Куклата ни помага да изразим нещата, които са вътре в нас, но не можем да ги кажем. Вероятно, някои хора в публиката често чувстват неудобство, но в един момент, „когато куклите заговорят, може да кажат неща, които невинаги бихте искали да чуете – признава Юлия.
Безспорно обаче, кукленият театър си остава най-важен за децата, защото ги научава да разпознават ценностите, доколкото е възможно да ги спазват и живеят според тях:
Куклените артисти разглеждаме ценностите като нещо, което е особено важно, защото благодарение на тях децата си изграждат характерите, могат да общуват и да поглеждат към света по съвсем различен начин. В момента има една особено голяма паника в световен мащаб, свързана с технологиите и живота на бързи обороти. Децата имат нужда нещата да се развиват малко по-бавно, защото цялото това бързане много им вреди. Кукленият театър им помага да се откъснат за малко от екрана, да влязат в залата и да погледат нещо магично, живо и истинско, което се случва тук и сега.
Дизайнът и ушиването на героите, актрисата поверява на сценограф, обяснявайки спецификите на персонажа, в който ще се превъплътят. Понякога, за да създадеш перфектната кукла е нужно да проявиш търпение и да отделиш повече време. Друг път, дизайнът и изработката ѝ стават за часове.
Куклите могат да бъдат чудесен инструмент, с чиято помощ да посочим и анализираме грешките на управляващи или опозиция, без значение от това в коя държава се намираме. За да си добър в политическата сатира обаче, трябва да си наясно с дневния ред на обществото и да следиш внимателно неговите трансформации. Тъй като Юлия не е такъв тип човек, за нея са важни други теми:
Аз разглеждам повече нещата, които се доближават до моята женска същност. Момичетата се интересуват от женски неща и им е трудно да се заинтригуват от тази политическа сатира. Вълнува ги по-скоро дълбочината на емоциите и чувствата, които не са толкова ясни и не интересуват особено мъжете, което е съвсем нормално. Истината е, че хората малко или много бягат от политиката. За мен също, тази тема е далечна. Въпреки това, ще се радвам ако има други колеги, които се занимават точно с политическата сатира и тя навлезе, и събуди интереса на хората.
Снимки: facebook.com/muppetgirls
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...