Апотеозът на консуматорското общество „Черният петък“ (Black Friday) е явление, с което българските потребители се запознаха сравнително неотдавна – преди не повече от 6-7 години. Първоначалните реакции на вносния апогей на потребителския нагон до ден днешен остават противоречиви. И търговците, и клиентите в България все още гледат с известни съмнения на тази фиеста на ниските цени. Стигна се дотам, че дори имаше протести на граждани срещу промоциите Black Friday, които се очакват в последния петък на месеца. Според гордите нашенци това е консумеризъм от най-брутален тип. „Ние няма да се заредим в сайтовете от призори в очакване на отстъпки за всевъзможни неща. Дори да си харесаме нещо, ще настояваме да го платим на пълна цена“ − заяви говорител на създалото се народно движение.

Няма съмнение обаче, че „Черният петък“ и следващият го „Кибер понеделник“ стават все по-популярни и привличат все повече вниманието на бизнеса и потребителите. Тази година „Черният петък“, въпреки че е официално на 29 ноември, започна и продължи в България почти през целия месец. Конкуриращите се търговци побързаха да обявят намаления между 40 и 70% на предлагани от тях стоки. Един от най-големите интернет магазини съобщи вече, че през първите два часа на подранилата промоция са продадени стоки на стойност 7 млн. евро. Това може и да е вярно, а може и търговецът да си прави самореклама, но е факт, че 95% от българите са чували и знаят какво представлява „Черният петък“, като повечето от тях го асоциират с онлайн пазаруването. Търговските центрове, естествено, също не са подминати и при тях се наблюдават тълпи от забързани и трескави купувачи, които не искат да пропуснат намаленията. Според изчисления на експерти, се очаква търговският оборот да достигне около 800 млн. евро, което е с близо една трета повече, отколкото миналата година. Този празник на търговията обаче не е много по вкуса на дребните търговци, които не могат да се конкурират с големите вериги поради по-малките отстъпки, които получават от търговците на едро и от производителите − факт, който не им позволява много-много да свалят цените за крайните потребители.

Говорейки за намаления, трябва да се каже, че те са в основата на подозренията и скептицизма по отношение на „Черният петък“ на много българи. Те просто не вярват, че обявените намаления на цените са истински, а не измислени от търговците. „Хората най-често се оплакват, че намаленията през тези дни не са реални, обяснява Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите. Ние често пъти казваме какви са нарушенията и това може да накара хората да останат с впечатление, че тези нарушения са залели кампанията. Истината е, че в рамките на тези дни ние извършваме не по-малко от 250-300 проверки и в около 10% от случаите установяваме различни типове нарушения“, допълва Маргаритов. В крайна сметка излиза, че повечето търговци играят честно на „Черният петък“. И мнозина се доверяват на техните съблазнителни предложения. Според социологическо проучване, проведено в навечерието на въпросния петък, 73% от анкетираните българи заявяват, че възнамеряват на този ден да пазаруват и да похарчат между 50 и 400 евро. Най-търсени ще бъдат дрехите, битовата електроника, обувките и козметиката.

„Черният петък“ е нещо положително за българската икономика, тъй като основният мотор за нейния ръст е вътрешното потребление. Т.е. колкото повече българите пазаруват, толкова повече нараства брутният вътрешен продукт /БВП/ и толкова повече нови работни места се създават. От друга страна обаче не може да се подмине фактът, че българите са европейците с най-ниски доходи и с твърде ограничена по европейските стандарти покупателна способност. Това естествено е спирачка за икономическия растеж. В това отношение обаче се наблюдават положителни тенденции в последните няколко години – доходите на българите постоянно и сравнително бързо нарастват. Според различни източници това увеличение надминава 10% годишно и се отнася не само за работещите, но и за пенсионерите, чийто пенсии също всяка година се увеличават с 5-7%.

Снимки: БГНЕС