Преди около десет дни в Пловдив се проведе IX Международен научно-практически семинар за студенти-русисти „Обучение по преводаческо майсторство“. Във форума се включиха участници от 7 държави, сред тях – 54 студенти от шест български университета, чиито програми предлагат обучение по руски език, а също така поддържат връзки с руски академични институции: Пловдивския, Софийския, Великотърновския, Шуменския, Варненския свободен и Нов български университет. Организаторите се бяха погрижили да създадат добре балансирана програма, поддържаща жив ритъм на работния процес в съчетание с уютна атмосфера, в която се раждат приятелства за цял живот.

Проследявайки активното участие на българите в различните задания, свободния им изказ на руски, богатия езиков запас и умението да вплитат в информативно наситените изказвания тънко чувство за хумор и най-важното – желанието им да научават още и още, си дадох сметка, че руският език в България отново е на мода.

„В момента в България има голям интерес към изучаването на руския език, – потвърждава впечатлението ми доц. Татяна Фед, преподавател по руски от Нов български университет. – При нас са сформирани много групи за неспециалисти – от по 30 човека, изучаващи руски език. След 1989 г. в България рязко намаля преподаването на този език в средното училище. Но във връзка с икономическите обстоятелства и това, че много руски граждани си купуват имоти в България, особено по Черноморието, и развиват бизнес в страната, расте и търсенето на кадри с руски език. Затова и нашите студенти – от Варна, Бургас, София и дори от малките градове, проявяват интерес към руския език“.

Александра Димитрова е студентка 3 курс, специалност „Журналистика“ в Нов български университет. Учила е в езикова гимназия с руски и продължава да усъвършенства езика в университета. „За мен руският език винаги е представлявал интерес, заради семейството ми. Родителите ми, бабите и дядовците ми имат пристрастие към Русия, руския език и култура и така и аз започнах да обичам този език“, споделя момичето. На въпроса ми, дали смята, че би могла да намери професионална реализация с руски, казва: „Категорично да. Аз и в момента го използвам, като работя с него. Пътувам често до Украйна, където също го практикувам“.

Студентите от Шуменския университет бяха изготвили за семинара забавен мултимедиен проект, чрез който всеки от тях бе представен като типаж с откъси от руски поп парчета, и с това предизвикаха весело оживление в залата. На случаен принцип за мой следващ събеседник избрах един от шуменските студенти − Иван Пенчев, 3 курс, специалност „Приложна лингвистика с английски и руски език“. Той сподели, че руският език го привлича още от малък: „Майка ми доста сериозно се занимаваше с него и аз придобих от нея тази любов към руския език, а вече го използвам и в професионална среда. Превеждам в интернет пространството, книги и т.н. – от руски и от английски на български“. Иван също е убеден, че днес хората с руски имат много възможности за реализация в България: „Има доста фирми, търсещи работници с руски език, независимо дали ще е за частни преводи, дали ще е в строителството. Понеже много хора от руски произход купуват къщи и апартаменти в България, в тази област също има голямо търсене на говорещи руски. Аз ще се радвам да работя в България, но също така и в чужбина. И в Европа има много възможности за владеещите руски език“.

Мотивацията на днешните млади хора, изучаващи руски език е много по-различна. Ако преди промените от 1989 г. руският език влизаше задължително в училищната програма, имаше немалко училища, чиято програма бе изцяло на руски език, а изучаването му бе ориентирано към запознаване с руската култура като цяло, днес той често е избираем предмет. Сега децата го изучават основно с идеята за по-нататъшното му приложение в своята професионална кариера. Това се отразява и в програмите, които предлагат българските университети. Например сред изпитите на Центъра за сертифициране по руски език на Варненския свободен университет има „Руски език в международния туристически бизнес“ и „Руски език за бизнес-комуникация“. В програмата на студентите-русисти в Софийския университет вече са включени като отделни предмети превод на текстове в деловата сфера, на медийни текстове и устен превод.

Марианна Конова е правителствен преводач и преподавател от Софийския университет по практически руски език. Любимо поле за изява ѝ е преподаването на техниките на превода, тъй като смята, че с богатия си практически опит може да бъде максимално полезна на младите хора. Що се отнася до трудностите, с които се сблъскват съвременните българските студенти при обучението по симултанен и консекутивен превод с руски, тя казва:

„Не винаги разбират текста. Мисля, че това е характерно не само за българските студенти, а е проблем на поколението. Преводачът трябва много добре да разбере текста, за да го предаде на слушателите. Често проблемът е в липсата на фонови знания, обща култура. При консекутивния превод ти трябва да запомниш голям масив от информация. Не винаги можеш да го запомниш точно, но за да предадеш информацията, ти трябва най-малкото да я разбереш. Аз много обичам да правя записи на преводите. Понякога студентите си мислят, че са се справили много добре и аз не съм обективна. Когато пуснат записа и чуят превода си, изпадат в ужас и казват: „Край, няма да работим като преводачи!“.

Но това е процесът на обучението. Пътят нагоре винаги е изпълнен с трудности, препятствия. Марианна Конова споделя, че много от нейните студенти вече са действащи преводачи и тя много се гордее с тях.