В галерия „Средец“ е подредена изложба с произведения на български „класически“ скулптори и творци в областта на керамиката, дървото и др. Можете да ги видите до 28 ноември, а поводът за тази експозиция е книгата „Творците говорят“ с подзаглавие „77 интервюта за българската скулптура“.
Автор е Иван Кънчев − завършил НХА, специалност керамика, участник в десетки национални и международни форуми в областта на изкуството, всяка година представя самостоятелна изложба. Своята последна книга той определя като енциклопедия, посветена на българската скулптура във всичките ѝ проявления. Този забележителен труд беше представен на 7 ноември, на фона на изложбата.
Началото на „Творците говорят“ поставих преди седем години – разказва Иван Кънчев. − Реших да направя изложба на творби от авторите, които са представени в книгата. Поканих ги да участват с по една своя работа. По принцип разглеждам българската скулптура на една широка основа – не само професионалните скулптори, а и автори, които работят с различни материали − керамика, дърво, кожа, медал, бижутерия, стъкло, текстил и др. Книгата започва с периода около Освобождението и имена като Борис Шац, Кирил Шиваров, следват Иван Фунев, Марко Марков, Любомир Далчев, Никола Терзиев – Желязото… Невъзможно е да изброя всички, но в книгата можете да прочетете и за Емил Попов, Иван Русев, Павел Койчев, Георги Чапкънов, Вежди Рашидов – известни имена на съвременни скулптори. Присъстват и разговорите ми с някои от най-добрите български резбари, керамици, дори съм включил живописци, които работят и с керамика – сред тях е Захари Каменов. Винаги се ръководя от принципа, че когато захванеш нещо, трябва да го доведеш до край – ако не можеш да завършиш сградата, не започвай да я строиш. През 2011 г. защитих дисертация, посветена на българската керамична скулптура в периода от 1896 г. до края на 50-те години на м. в. Тогава направих съпътстващо изследване, основано на разговори с авторите. Реших, че е добре да го разширя и да „довърша сградата“.
За да събере достатъчно информация за творците, които не са наши съвременници, Иван Кънчев се е срещал с техни наследници. Споделя, че понякога му се е налагало да води по няколко разговора с всеки или да се вижда с няколко души, за да достигне до „цялостната картина“. Пропътувал е около 5000 километра до различни градове и села, посетил е десетки ателиета, провел е стотици интервюта.
С основание книгата може да се разглежда като енциклопедия, при това първата диалогична енциклопедия, защото съдържа биографии на авторите, разговори с тях, илюстрации. Трудът се разшири неимоверно много. Постарах се да направя автентичен документ. След време всеки може да открие полезното за себе си. Моята цел е да направя памет. Беше много тежко, но се радвам, че се захванах с това изследване. Едно е да четеш книжки, друго е да се срещнеш с автора в ателието му и той да ти сподели своята гледна точка. Мога да кажа, че вече познавам в детайли процесите в българската скулптура, което много ме обогати като творец. Убеден съм, че книгата ще бъде полезна за всички – ученици, студенти, докторанти, дори преподаватели. Няма къде другаде да се намерят тези факти, при това поставени в една обща „мрежа“, която дава целия контекст на разглежданите творчески процеси. Твърдя, че придобих цялостен поглед върху българската пластика, и то „на терен“. За да си художник, трябва да имаш „напластяване“ на знанията, особено в днешното динамично и информирано време. Това автоматично означава някакъв скок в развитието ти. Аз съм донякъде „затворена система“ и обикновено се провокирам от самия себе си. Естествено, че се влияя и от контекста, в който съм, но това е по-скоро подсъзнателно. Имам свой път като творец и го следвам методично, крачка по крачка.
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..