От 12 години живея в София, от няколко години имам право да гласувам и винаги, когато има избори, го използвам, казва Раймонда Дука, която не пропуска да участва в изборния процес и в България, и в родната си Албания, защото само когато човек е дал своя глас има право да търси своите права и да изисква.

По мои наблюдения, изборният процес в България и Албания е много сходен, процедурите са почти еднакви, правилата за гласуване – също. Както знаете, в Албания има българско малцинство и аз съм част от него. Идвам от района на Голо Бърдо и затова имах правото да кандидатствам за българско гражданство, още повече, че живея постоянно в София от години. Смятам, че всеки гражданин – било то български или албански и независимо къде се намира, трябва да гласува. Трябва да подкрепи най-добрия според него кандидат, който би могъл да направи най-много за страната или за конкретното населено място.

Подобно е мнението и на друг чужденец, избрал страната ни за свой дом преди 8 години – британецът Джонатан Тейлър. Признава обаче, че не е наясно с процедурата за гласуване у нас:

Според мен, имам право да гласувам тук, но да си призная не съм се опитвал. Макар че във Великобритания със сигурност щях, тъй като за мен това е въпрос на принципи. Освен това, откакто съм в България, никой не ми е предложил или подтикнал да се регистрирам като избирател. Нито от общината, нито някой от кандидатите досега. Аз разбирам, че имам право да гласувам, но трябва да ви кажа, че нямам точна представа какъв е процесът за това.

Смята, че е редно политическите партии в България да поддържат някакъв контакт с чужденците, които живеят тук, да ги окуражават да гласуват и да участват по някакъв начин в политическия процес. В противен случай, остава впечатлението, че политиците просто не искат чужденците да гласуват.

Въпреки това, Джонатан е доволен от работата на кмета на селото, където живее. Той е честен с хората и всеотдаен в работата си, но това е само една от причините да бъде преизбран за поста още на първи тур. Решаването на дългогодишен проблем на севлиевското село Крушево, също наклонява везните в негова полза в изборния ден:

Един от най-големите проблеми, които имаме в Крушево е недостигът на вода всяко лято – разказва Джонатан. От известно време дори и периодично през другите сезони нямаме вода. Разбира се в Севлиево и региона има достатъчно вода, често виждаш хора, които си мият колите, както и хотелите, които спокойно покриват своите нужди, но истината е, че често налягането е твърде слабо. Ние се намираме на 500 метра над Севлиево и налягането на водата не ѝ позволява да достигне до селото. Това стана непоносимо, особено миналата, а и през тази година. Нямахме вода със седмици. Наскоро обаче нашият кмет откри новата помпена станция, която е на 5 километра в посока към езерото. Смени тръбите и реши проблема с водата, защото започнахме да я черпим от друг източник и да не зависим от ВиК мрежата на Севлиево.

Макар да се е сблъскал с немалко неуредици откакто е у нас, британецът е оптимист и смята, че не е сгрешил, когато е взел решението да заживее в България. Казва, че с жена му са щастливи и подкрепят всяко действие, което ще допринесе село Крушево да бъде едно по-добро място за живеене, а съседите им – както млади, така и възрастни хора, да остават там през цялата година.