Световната банка публикува тези дни поредния си годишен доклад Doing Business, в който се изследват и оценяват условията за правене на бизнес в различните страни по света. Тази година България губи две позиции в класирането и слиза до 61-во място сред 190-те наблюдавани и проучени държави. Място в първата половина звучи добре, но не е повод за особена гордост. Това на практика означава, че в страната са налице някои от нужните икономически, юридически и политически условия за развитие на икономиката, но все още предстои много да се направи за улесняване и стимулиране на деловата активност.

Примери в това отношение не липсват. Сред най-пресните е случаят с неслучилата се инвестиция от над 1 млрд. евро за построяването на завод на германския и световен автомобилен гигант Volkswagen, който, въпреки че още не е обявил официално решението си, даде сигурни сигнали, че е предпочел Турция пред България. Това предизвика силни разочарования в политическите и деловите среди, тъй като на практика концернът дава да се разбере, че условията за бизнес в страната не са достатъчно или поне толкова добри, колкото в Турция. А българските власти направиха много усилия да привлекат инвестицията, като обаче постоянно уверяваха, че спазват ограниченията на ЕС по отношение на държавната помощ за частния бизнес.

Неуспешна засега е и интригуващата сделка за продажба на българските активи на чешкото държавно електроразпределително дружество CEZ. В началото на годината бе съобщено, че е уговорено тези активи да бъдат продадени на малкоизвестната българска фирма „Инерком“. Комисията за защита на конкуренцията обаче не даде ход на сделката и в началото на есента стана известно, че е договорено друга българска компания - „Еврохолд“, да придобие българския филиал на чешкото дружество. Фирмата няма опит в този бизнес, но уверяваше, че разполага с договорените 335 млн. евро. И тази сделка пропадна, тъй като не получи одобрението на Комисия за защита на конкуренцията. Така CEZ не можа да осъществи своето излизане от българския пазар, който очевидно не е много по вкуса й.

Не така стоят обаче нещата обаче с други големи и успешни сделки, които свидетелстват, че в България има нелоши условия за бизнес. Такава е обявената тази седмица продажба на една от трите най-големи телевизии в страната – bTV, на PPF Group на Петр Келнер. Чешкият инвеститор придоби медийните активи на СМЕ (Central European Media Enterprises), част от която е и българската телевизия, за 2.1 млрд. долара. Милиардерът преди това се опита да купи друга от трите най-големи български телевизии - Nova TV, но не получи одобрение от Комисията за защита на конкуренцията. Всичко това свидетелства, че големият бизнес намира страната за добро място за правене на бизнес. Явно на подобно мнение е и инвестиционната група "United Group", възнамеряваща да купи за 1,2 милиарда евро от българския бизнесмен Спас Русев и руската ВТБ (VTB) най-големия телеком в страната - "Виваком", който преди по-малко от четири години смени собствеността си срещу 330 милиона евро..

Примери за добър бизнес в България има още много. В ход са процедури за избор на стратегически инвеститор за проекта за втора българска атомна електроцентрала в Белене, който се очаква да възлезе на около 10 млрд. евро. Потенциалните кандидати са компании от този бранш със световна репутация от САЩ, Франция, Южна Корея, Русия и Китай. Успешни са и сделките по сливането между опериращите в страната гръцки Пощенска банка (Postbank) и Пиреус банк (Piraeus Bank). Обединена българска банка, трета по големина в страната, наскоро премина в ръцете на белгийската финансова група KBC. Саудитският концерн „Arkad“ строи на българска територия газопровода „Балкански поток“ за 1.1 млрд. евро.

Фактите така или иначе показват, че България трябва още доста да направи, за да постигне по-предно място в класацията на Световната банка и за привличането на повече инвестиции.