Накъде отива българската икономика? Това е въпрос, на който се опитват да отговорят множество български и международни институции като Световната банка, Международният валутен фонд, Европейската комисия, Българската народна банка /БНБ/, Министерството на финансите и т.н. Сега е сезонът на техните есенни оценки и прогнози, които се смятат за доста по-достоверни, отколкото превижданията през пролетта.

Българското министерство на финансите смята, че икономическият растеж тази година ще достигне 3.4%, БНБ е доста по-оптимистична, залагайки на 3.7%, а Световната банка очаква 3.2%% срещу 3.6% за Европейската комисия. Коя прогноза ще се окаже най-близо до реалността, остава да се види, но като че ли най-достоверно звучат предвижданията на финансовото министерство, което пряко участва в управлението на икономиката и което разполага с последните данни за икономическите показатели.

Това личи и от публикувания от министерството в петък проектобюджет на държавата за 2020 г. В документа се твърди, че „Иĸoнoмичecĸият pacтeж щe дocтигнe 3,3% пpeз 2020 гoдинa, движeн oт пoтpeблeниeтo и инвecтициитe“. Това забавяне на икономическия ръст се обяснява и с общото изоставане на световната икономика, което се предвижда от Международния валутен фонд и което вече дори се наблюдава в някои от най-големите европейски икономически партньори на страната ни като Германия.

Забавянето не пречи обаче на властите в София да предвиждат за догодина значително по-големи публични разходи от централния бюджет, който ще възлезе на 24 млрд. евро срещу 22.4 млрд. евро за тази година, което е ръст от 7%. Управляващите продължават да държат на обещанието да увеличат с 10% на заплатите в публичния сектор, да отделят повече публични средства за здравеопазването, да актуализират с 6.7% на пенсиите на всички възрастни хора в страната от средата на 2020 година. Ръст ще има и при възнагражденията на учителите в основните и средни държавни и общински училища. Очаква се също приближаване на военните разходи до 2% от БВП според изискванията на НАТО. По отношение на политиката на доходите в проектобюджета е заложено и увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2020 г. на 312 евро, което е повече с около 8% от досегашното равнище.

Държавните финансисти много държат на уточнението, че бюджет 2020 ще бъде балансиран, т.е. няма да има нито излишък както сега, нито дефицит. Държавата ще поеме малко над 1 млрд. евро нов държавен дълг, който ще си остане под 20% от Брутния вътрешен продукт и ще нареди страната пак сред тримата отличници по този показател в Европа. Много е важно да се подчертае, че повишения на данъци през 2020г. не се предвиждат и че инфлацията ще остане под контрол на равнището от около 2%.

Правителството ще харчи догодина повече публични пари в унисон с мнението на редица експерти и финансисти, сред които досегашният шеф на Европейската централна банка Марио Драги, които призовават правителствата да развържат кесията и да харчат повече, за да стимулират потреблението и растежа. Като стана дума за потребление, трябва да се признае, че в България има още много да се прави в това отношение. Защото паритетната покупателна способност на българите е според Българската стопанска камара само 50% от тази на средната за Европа и разполагаемите доходи на гражданите на страната са все още много далеч от средното равнище за ЕС за тази година от 14 739 евро на човек. А ако правителството успее да реши и проблема с 200-те хиляди неработещи и неучещи пълнолетни българи и ги вкара в крайно нуждаещата се от работна ръка икономика, това няма как да не стимулира потреблението и икономическия ръст.