Лозенската планина е едно от любимите места на софиянци за разпускаща разходка през почивните дни, особено онази нейна част, която полека се извисява над Панчаревското езеро. Някъде там, на метри по склона надолу от отъпканата пътека, се крие, забелязвана от малцина, група кактуси. Като всяка екзотика, и тя е обвита в мистерия и легенди.

Според по-популярните теории за тяхната поява, въртящи се из интернет, семената им са пренесени от птици или от средиземноморски циклон, довял пясък от Сахара. Това обаче е твърде малко вероятно, смята Владимир Владимиров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН:

Изглежда това е дело на природолюбители. Там има три вида от рода Опунция. Този факт говори, че най-вероятно някой ги е засадил с най-добри намерения - да облагороди пейзажа.

Колониите от тези растения, характерни за Америка или Средиземноморието, лека-полека престават да бъдат екзотика в България, твърди изследователят:

През последните години, за съжаление, все по-често откриваме в страната находища на подивели кактуси. Трябва да се знае, че и в Америка кактусите растат не само в тропическите части. Някои от видовете се срещат и в умерени географски ширини, така че издържат при ниски температури. Именно такива видове, пренесени у нас, могат да подивеят и да се разпространяват в нашите условия, без проблем издържайки температури до минус 30 градуса.

Владимир Владимиров споделя, че лично той е запознат с поне 11 находища, като от видовете най-широко разпространена е обикновената опунция. Трудно е да се определи, кога се появяват първите кактуси в България. Това, което със сигурност знаем, обаче, е че:

Първите документирани внасяния на кактуси в България, които могат да издържат на външни условия, са станали през 20-те и 30-те години на ХХ век. Садени са на някои места, като например в царските дворци – в Евксиноград, Кричим, като декоративни видове. В някои южни части на страната – например в Харманли, или в Белослав (в близост до морската ни столица Варна - бел.ред.), са отглеждани като вечнозелени растения в гробищните паркове, откъдето по-късно са „избягали“. Днес в Харманли и Белослав се намират едни от най-големите подивели популации от кактуси в България, разказва Владимиров.

Той допълва, че експерименти със засаждането на южните растения са правени и в периода 1930-1933 г. на Змийския остров, днес – Свети Тома, в близост до устието на река Ропотамо. За 20-30 години тези чужди за нашите земи видове абсолютно подивяват и заемат почти целия остров. Кактусите са разпространени и в района на великотърновското село Пушево, където се превръщат в туристическа атракция. Местните хора дотолкова се гордеят с тази забележителност, че организират Фестивал на кактусите.

В цялото си великолепие бодливите растения могат да се видят от края на май до първата половина на юли, като най-обилен е цъфтежът им през юни.

Но трябва да се знае, че макар и много красиви и екзотични, те са нежелан нашественик в нашата природа, – подчертава Владимир Владимиров. – Кактусите илюстрират един доста сериозен проблем – този, за инвазивните чужди видове. Това са видове, които не са характерни за нашата страна, най-често са пренесени от други части на Европа или от други континенти и, попаднали в нашите условия, могат да се приспособят и подивеят. Те обаче започват да се разпространяват толкова бързо и са толкова успешни, че превръщат дадено място само в кактусово съобщество, като изместват нашите видове и могат да създадат проблем за икономиката ни.

Снимки: личен архив