На 10 октомври джаз триото „Акустична версия“ представя своята нова програма, подготвена специално за международния джаз фестивал „Нишвил“ – Сърбия. Концертът е в Sofia Live Club.

Забързани в ежедневието си на изпълнители, композитори, аранжори, преподаватели, Антони Дончев (пиано) и Христо Йоцов (барабани) рядко намират време да свирят заедно, макар че „Версията“ е първият успешен джаз проект и за двамата. През 1985 г. току-що създадената група стана първата българска формация, спечелила първа награда на Jazz Hoeilaart, Белгия – може би най-авторитетния европейски конкурс за джаз изпълнители. Още през следващата година престижният European Jazz Competition в Леверкузен, Германия, удостои дуото с Grand Prix  и званието „Джаз артисти за 1986 г.”. Малко след началото към тях се присъедини Георги Дончев – контрабас. И до днес „Акустична версия“ се изявява като трио, а контрабасистите, с които Антони и Христо си партнират, са няколко. В четвъртък заедно с тях ще чуем Борис Таслев.

Последният албум на „Версията“ беше Time In Time Out, представихме го през 2015 г. – припомня Христо Йоцов. – Както много добре се знае, групата не свири всеки ден, за сметка на това всеки нов концерт е събитие. През август т. г. Иван Благоевич – артистичният директор, „сърцето“ на „Нишвил“, ни покани да свирим на фестивала. Само да отбележа, че основната програма на този престижен форум е много сериозна. Представя се на две сцени и там може да чуете много големи звезди. Поводът за тази покана беше, че ние свирихме на първото издание на фестивала. Тогава беше войната, югоембаргото, но българските артисти подкрепиха събитието. Сега направихме съвсем нова програма, както се казва „наляхме масло в огъня“. Представяме новите пиеси в София и седмица по-късно (17.10) сме в пловдивския клуб Bee Bop Café. Както обикновено, автори сме аз и Тони, дори той ни изненада и изпрати съвсем нова пиеса преди последната репетиция. Музиката е, така да се каже, „версионна“ – в типичния за групата стил. Както и да прозвучи, мисля, че той не бива да бъде променян, защото това, което направихме през 1984-85 г., очерта съвсем ясно посоката.

Както е известно, „Акустична версия“ е „отгледала“ много басисти, които, след „стажа“ при нас заминаха за САЩ. Сега имаме „свежа кръв“ в триото, работим с един страхотен музикант – Борис Таслев. Вече не броя годините на „Версията“, но знам, че тя е в зряла възраст и мъдростта, спокойствието и радостта от правенето на музика е най-същественото. Как избрахме името ли? Доколкото си спомням Антони го измисли. Създадохме формацията когато имаше „бум“ на електронната музика, на фюжън стиловете. Бяхме се побъркали по Чик Кърия, „Електрик бенд“, Хърби Хенкок… Но нямахме никаква възможност да притежаваме такива инструменти. Търсейки име, решихме то да „говори“, че сме антипод на „електронната вълна“, която в този момент беше заляла света. Началото ни беше толкова силно, че завинаги маркира философията на групата. Никога не сме имали проблеми с това каква музика да правим. Оттук нататък както казах, зрелостта, опита, натрупан през годините, допълват, оцветяват и разширяват диапазона. Независимо от редките ни срещи на сцената, с Антони имаме забележително партньорство. Дори не е необходимо да свирим „писана“ музика. Когато има трети човек, нещата се променят, но когато сме само двамата можем да правим музика абсолютно спонтанно и да не личи, че я създаваме в момента. Правили сме го много пъти. Ние сме като астрални близнаци, „музикалната единност“ никога не се нарушава.