Заедно с Гърция и Кипър, на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи в ЕС, проведено вчера в Люксембург, България предяви претенции съюзът да подпомага страните от първа линия по Източно-средиземноморския маршрут на миграцията към Европа. Седмица по-рано вътрешният министър Младен Маринов бе предупредил, че се увеличават опитите за нелегално преминаване на границата откъм Гърция. Опасения от такова увеличаване имаше още през април т.г., когато българското правителство обсъди в спешен порядък мерки за посрещане на евентуален масиран бежански наплив от Гърция към Западна Европа през България. За сериозността на тревогите на София говори фактът, че бе допусната възможността усилията на полицията и жандармерията за опазване на границата да бъдат подпомагани при необходимост и от армията. Тогава премиерът Борисов изтъкваше, че границата с Турция се пази добре и сключените с нея споразумения за миграцията работят, но „с Гърция има проблем“. София и сега твърди, че обстановката на  българо-турската граница е под контрол, но участва в обща инициатива с Атина, която настоява Турция да "поеме отговорност" за новата вълна от мигранти в Гърция и да "контролира мигрантския поток в Егейско море", както и за преразглеждане на споразумението между ЕС и Турция.

Съюзяването на България с още две държави от първа линия в Източно- средиземноморския маршрут на миграцията /Гърция и Кипър/ от една страна показва, че тя сама не може да се справи с евентуален бежански натиск, какъвто имаше през 2015 г. От друга страна, съдържанието на претенциите, предявени вчера към ЕС е заявка за активно участие в предстоящите преговори за нова миграционна политика на ЕС. Европа няма добре развита такава политика и обект на оспорване е дори един от нейните стълбове – Дъблинският регламент, по чиято сила незаконно влезлите в ЕС мигранти трябва да се репатрират в първата страна-членка, в която са влезли. Призивът на София, Атина и Никозия  за специфични мерки на ниво ЕС в контекста на европейската солидарност и отговорност, със справедливо разпределение на тежестта, чрез релокация от държавите на първа линия, надеждна политика за връщане към трети страни и по-широка подкрепа за пряко засегнатите държави от ЕС е по същество и призив за нова обща митрационна политика. За такава се обяви и Германия, чийто вътрешен министър Хорст Зеехофер заяви, че ако страните на външната граница на ЕС бъдат оставени да се пазят сами, никога няма да има обща европейска политика за убежище, а при отсъствие на такава има опасност от нова неконтролирана имиграция в цяла Европа. В знак за добра воля в навечерието на преговорите за миграцията, които предстоят по-късно тази година, миналия месец Зеехофер увери, че ако всичко договорено се спазва, Германия ще може да поема 25 прoцeнтa oт хoрaтa, cпaceни пo мoрe и oкaзали ce на територията на Италия. Това съзвучие на позициите на Германия с тези на София, Атина и Никозия навява очаквания за добър напредък на общата миграционна политика на ЕС в желаните насоки. Сериозна индикация за такъв би било приемането и на претенцията за финансово подпомагане на държавите, които са разположени по Източно-средиземноморския маршрут на миграцията, включително в контекста на следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021-2026 г.