„Ехо от Балканите ХХ век: Портрети и звуци от България” – така е озаглавена изложба с черно-бели документални снимки, направени преди 50 години в България и още 6 балкански държави. Въздействащите кадри могат да бъдат разгледани до 17 ноември в Националната художествена галерия /Двореца/ в София.
В стотици метри снимачна лента и аудио записи един американски етнограф е съхранил последните автентични сюжети от България от 60-те и 70-те години на миналия век. „Снимките ни връщат към едно безвъзвратно отминало време. Те говорят много повече от архивите и документите“ - каза вицепрезидентът Илияна Йотова, под чийто патронаж се провежда изложбата. Всичките 73 подбрани и изложени творби са дело на Мартин Кейниг.
Кой е човекът, когото у нас наричат „щастливеца от Америка“?
В началото на лятото на 1966 година един млад американец пристига в България, изпълнен с положителна енергия към автентичността на недобре познатата в САЩ етническа и музикална култура на Югоизточна Европа. По това време Мартин е инструктор по народни танци в колежа „Барнард“ към Колумбийския университет в Ню Йорк. Той тръгва към България с препоръчително писмо, адресирано до „когото потрябва“. Една от препоръките, които носи с писмото, представящо неговата мисия у нас, той получил от български лекар, емигрирал в САЩ. При него Мартин попада като пациент, но се оказало, че това е Живко Ангелушев - брат на именития ни график Борис Ангелушев. Така от дома на семейство Ангелушеви в София започва пътят на Мартин Кейниг към България. Борис Ангелушев въвежда чуждестранния гост в своя приятелски кръг, в който са поетът Валери Петров и художникът Христо Нейков. В периода 1966 - 79 г. Мартин Кейниг посещава 6 пъти страната ни и събира безпретятствено безценните звукови портрети, които пази и до днес. По време на едно от посещенията си, на събора в Копривщица, той чува гласа на родопчанката Валя Балканска.
Мартин е един от създателите на Център за традиционни музика и танци в Ню Йорк – организация, оказваща в продължение на 38 години подкрепа на правото на всяка етническа група да съхранява своето културно наследство. С негова помощ са заснети няколко документални филма, издадени са грамофонни плочи, две от които са със записи от България. Именно в една от тях е и песента „Излел е Делю хайдутин“, изпълнена от Валя Балканска и гайдарите Стефан Захманов и Лазар Коневски. По спомени на Мартин Кейниг, записът е направен в една училищна класна стая в Смолян. Именно тази песен от родопския край на България по-късно попада в селекцията за златната плоча, която лети в Космоса на борда на два космически апарата – „Вояджър“ 1 и 2 /1977 г./, като музикално послание от Земята.
Успоредно с този род теренни записи, по време на проекта си в България Мартин заснел с фотоапарат и 16 мм камера стотици черно-бели кадри не само в България, а и в Румъния, Гърция и Югославия. Сред тях е и снимка на Валя Балканска от времето на легендарния запис.
Сега Мартин Кейниг отново гостува у нас, но вече за да сподели спомените си за онази изчезнала вече България, а и за да се срещне с част от хората, които са участвали и съдействали за успеха на неговата етнорафска мисия.
Съжалявам, че не говоря български, но за последно посетих за по-дълго страната преди 40 години, сподели в София авторът на изложбата „Ехо от Балканите“. Аз не съм фотограф по професия и много обичам да снимам хората, които срещам. Но специалните ми благодарности са за българския фотограф Иво Хаджимишев, който ми помогна да организирам архива си. С негова помощ направихме изложбата. Тя показва един кратък момент от историята на Балканите, но за мен това е много специален момент. През този период, когато идвах в България до 1979 г. виждах как нещата тук постоянно се подобряват, как България се отваря и хората, които преди това живееха в много тежки условия, започваха да живеят по-добре. Благодаря на всички български колеги, които в онези години ми помагаха да правя изследванията, защото аз не съм учен, който се занимава с Балканистика. Оттогава нося много дълбока връзка с България в сърцето си.
Снимки: nationalgallery.bg
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...