За четвърти път южното черноморско градче Царево е домакин на Фестивал за творчески занаяти и изкуства. Произведения на изкуството и множество работилници са се приютили в павилионите в централната градска част. Туристите имат възможност да обогатят лятната си почивка и да запалят огъня на креативността в сърцата си, като се включат в различни творчески занимания – грънчарство, плъстене на вълна, дърворезба, стъклопис.
Освен познатите занаяти, такива, възникнали в други култури, добиват популярност у нас – преплитането на традициите в глобализирания свят се превръща в начин за тяхното съхранение. Като доказателство на това по време на фестивала в Царево има шатра за рисуване с къна – индийска традиция, но имплементирана в България като в рисунката се вплитат изображения на шевици и други български традиционни символи. Хубава и здравословна храна, приятна музика, позитивно настроение и множество изненади, допълват изживяването.
Занаятът е начин на живот, казва Лъчезар Димитров – организатор на събитието. Проявявайки интерес към даден занаят, човек живее с майстора, наблюдава неговия начин на живот и това, което той сътворява всеки ден с ръцете си – така се учи как да живее. По този начин с открадването на занаята, се „краде“ и начинът на живот.
Идеята на фестивала на занаятите е да осъществява връзка между хората и да показва колко много труд и вдъхновение стоят зад предлаганите занаятчийски изделия. Те са връзката между занаятчията и обикновения човек. Когато една индустрия застане между човека и занаятчията, тази връзка се разрушава и това води до обезличаване на продукта. Затова на нашия фестивал има работилници, където всеки може да се докосне до занаятите и да ги осмисли през своя опит. По този начин може да се разпали огън в сърцето на тези хора и един ден някой от тях да стане майстор, за да може традицията да остане жива и да се развива.
Аз се занимавам с плъстене на вълна от пет години, като използвам и двете техники – мокро и сухо, – споделя своя опит със занаята Маргарита Чолакова, която по професия е аниматор. Мокрото плъстене се използва повече за изработка на шалове, шапки, дрехи. Много колеги, не само в България, правят и обувки. Аз го използвам за фона на картините си.
А сухото плъстене е друг вид техника – със специална игличка с нарези се вплитат едно в друго влакната на вълната. Разликата е, че мокрото е за по-големи повърхности. С игличката е доста по-бавно, много пъти можеш да се убодеш, но пък става красиво.
Аз обичам да изработвам играчки от плъст. Вълната има много свойства – тя е антистатична, антиалергична, влагоустойчива, прабългарите са правели дори седла от нея. Това е един прекрасен материал.
Снимки: Екатерина Иванова
За пръв път в новата българска изборна история крайният изборен резултат оставя състезаваща се в изборите партия извън Народното събрание с резултат от 3,999% ("Величие") поради недостигащи 21 гласа. Това се посочва в становище на Обществения съвет..
След над три часа изслушване в Европарламента българската кандидатура на Екатерина Захариева за еврокомисар беше одобрена. Тя ще отговаря за ресора "Стартъпи, проучвания и иновации". След изслушването в Европейския парламент Захариева заяви, че то е било..
След като за седми пореден път, в рамките на три години, България направи своя избор за народни представители, резултатите от вота осветлиха някои задкулисни игри. Една дребна на пръв поглед подробност при отчитането на гласовете за партия "Величие",..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..