За четвърти път южното черноморско градче Царево е домакин на Фестивал за творчески занаяти и изкуства. Произведения на изкуството и множество работилници са се приютили в павилионите в централната градска част. Туристите имат възможност да обогатят лятната си почивка и да запалят огъня на креативността в сърцата си, като се включат в различни творчески занимания – грънчарство, плъстене на вълна, дърворезба, стъклопис.
Освен познатите занаяти, такива, възникнали в други култури, добиват популярност у нас – преплитането на традициите в глобализирания свят се превръща в начин за тяхното съхранение. Като доказателство на това по време на фестивала в Царево има шатра за рисуване с къна – индийска традиция, но имплементирана в България като в рисунката се вплитат изображения на шевици и други български традиционни символи. Хубава и здравословна храна, приятна музика, позитивно настроение и множество изненади, допълват изживяването.
Занаятът е начин на живот, казва Лъчезар Димитров – организатор на събитието. Проявявайки интерес към даден занаят, човек живее с майстора, наблюдава неговия начин на живот и това, което той сътворява всеки ден с ръцете си – така се учи как да живее. По този начин с открадването на занаята, се „краде“ и начинът на живот.
Идеята на фестивала на занаятите е да осъществява връзка между хората и да показва колко много труд и вдъхновение стоят зад предлаганите занаятчийски изделия. Те са връзката между занаятчията и обикновения човек. Когато една индустрия застане между човека и занаятчията, тази връзка се разрушава и това води до обезличаване на продукта. Затова на нашия фестивал има работилници, където всеки може да се докосне до занаятите и да ги осмисли през своя опит. По този начин може да се разпали огън в сърцето на тези хора и един ден някой от тях да стане майстор, за да може традицията да остане жива и да се развива.
Аз се занимавам с плъстене на вълна от пет години, като използвам и двете техники – мокро и сухо, – споделя своя опит със занаята Маргарита Чолакова, която по професия е аниматор. Мокрото плъстене се използва повече за изработка на шалове, шапки, дрехи. Много колеги, не само в България, правят и обувки. Аз го използвам за фона на картините си.
А сухото плъстене е друг вид техника – със специална игличка с нарези се вплитат едно в друго влакната на вълната. Разликата е, че мокрото е за по-големи повърхности. С игличката е доста по-бавно, много пъти можеш да се убодеш, но пък става красиво.
Аз обичам да изработвам играчки от плъст. Вълната има много свойства – тя е антистатична, антиалергична, влагоустойчива, прабългарите са правели дори седла от нея. Това е един прекрасен материал.
Снимки: Екатерина Иванова
След публикацията на в-к “Financial Times“, че "Лукойл" се готви да продаде рафинерията в България на катарско-британски консорциум до края на годината, дружеството излезе с официална позиция. В писмо до медиите, собственикът на „Лукойл Нефтохим“..
На фокус в брой 25 поставяме важни и не много известни българско-италиански културни и образователни взаимодействия: Как българският език влиза в конкуренция с над 30 чужди езика, изучавани в университета "Ла Сапиенца" в Рим, узнаваме от..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма, която е и сценарист, заедно със Силвестър Силвестров. Оператор е Делян Георгиев, а дизайнът и..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..