Една година след появата на „Скритите букви“ в София, съвсем естествено инициативата прерасна в „Българските букви“, пътуващи в Европа. Проектът е изпълнен по идея и дизайн на художника Кирил Златков и е сбор от 12 пейки, направени под формата на буквите от българската азбука – Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц и т.н., които нямат графичен аналог в латиницата и в гръцката азбука. Така, освен, че създава ново място за почивка на модерния човек, авторът показва пресечната точка между поезия, типография и градска среда. Поставени на емблематични локации в центъра на София, пейките ни напомняха, че само ние – българите, имаме празник, посветен на славянската писменост и култура – 24 май, и че нашата азбука е третата официална азбука в Европейския съюз, след латиницата и гръцката азбука, която се използва от повече от 300 милиона души в над 10 държави.
Всяка от буквите-пейки е пряко свързана с поезията, чрез оставените там стихотворения за прочит на съвременни български поети. След редица перипетии, действителната форма на инициативата се превърна в буквите-пейки, разположени на удобни места за четене. Все пак, няма как човек да нахрани врабчетата, сядайки в нищото. Четящият човек е най-често седящият човек, каза при представянето на проекта Кирил Златков.
В началото на юни български букви на открито се появиха в сърцето на Париж и ще останат там до края на септември по инициатива на Българския културен институт във френската столица и под патронажа на посолството на България във Франция. Арт-инсталацията гостува цяло лято на едно от най-посещаваните места в града – кейовете на Сена, до Моста на Инвалидите на левия бряг на реката. Поставена е там с подкрепата на кметството на Париж и е част от честванията на 140-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Франция.
Пътуващите букви са седем, като към всяка от пейките са приложени преведени на френски език стихове на български автори – Георги Господинов, Надежда Радулова, Силвия Чолева, Мирела Иванова, Амелия Личева и др. Преводите са на френската българистка Мари Врина-Николов и Ралица Михайлова Фризон - Рош. В допълнение, кратък текст запознава френските читатели с най-важното за кирилицата.
Никой не се съмнява, че буквите и поетите ни могат да покажат истинското духовно лице на България пред света, затова проектът с пътуващите български букви е много харесван от пишещата и четяща общност у нас. Сред авторите на поезията, която придружава „Бългрските букви“ е Силвия Чолева. От София тя чува и усеща как френската публика се спира непринудено на кея на реката и чете оставените от българи поетични послания:
Важното е, че сега тези букви провокират случайни минувачи там да се запознаят с българската азбука. Много от тях за пръв път виждат такива букви, интересуват се как се произнасят, кой ги е създал и защо са изписани по този начин. Освен това самите пейки са направени много удобно за сядане на няколко човека, създават нестандартно и приятно място за отмора. Това никак не е малко и е много добра и креативна реклама на България. Според мен това е най-добрият начин да се представяме като българи – чрез постиженията на нашия дух и култура. Ако това са просто книги в книжарница, трудно биха спечелили вниманието в океана от световна литература, но поставени на местата за отдих, хората посягат към тях и се зачитат в свободното си време. Аз се надявам този проект да продължи да пътува и вероятно ще се присъединят към него и нови съвременни поети. Развълнува ме видео, което ми изпрати наскоро българка, която от години живее в Париж. С него тя ми показа как една френска поетеса чете мое стихотворение, преведено на френски към проекта за буквите. Така, дори само да прозвучи нашата поезията, това също е сила, която размества пластове и е като прословутото трепване на крилата на пеперудата.
Снимки: mfa.bg и @HiddenLettersBulgaria
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..