Първият месец на лятото по традиция доведе със себе си гръмотевични бури, а те отнесоха човешки животи, един от които – на детска площадка в София. Бяха изпепелени и къщи. На дневен ред излязоха проблемите в сферата на проектирането, изграждането и поддържането на мълниезащитата в страната. После говоренето по темата бе изместено от въпроса за субсидиите на партиите и Наредбата за домашните любимци, може би, до следващата серия трагични инциденти. Всъщност, инцидентите с мълнии зачестяват в световен мащаб, причина за което е глобалното затопляне. Въпросът е, какво правим за превенцията? У нас няма точна статистика в тази област, казва експертът по мълниезащита инж. Ернесто Нориега Стефанов.

На въпроса, има ли зони в страната, по-рискови по отношение на гръмотевичните бури, отговаря:

В България липсва мрежа, отчитаща попаденията на мълнии в реално време. Според картата за райониране на страната по интензивност на мълниеносната дейност към актуалната Наредба №4 за мълниезащитата, регионът на София е сред тези с най-голям средногодишен брой мълнии на 1 км² – 12, при общ средногодишен за страната 5. Наредбата обаче е от 2010 г. и е остаряла. Според мен е необходима актуализация на картата, което би помогнало на проектантите - един от критериите за определяне на нивото на опасност за сградите е именно интензитетът на гръмотевици в региона, - посочва инж. Нориега и подчертава, че от актуализация се нуждае и нормативната база като цяло, тъй като на практика много проектанти работят по остарели критерии. – Ако някой реши да проектира мълниезащита за дата център или фотоволтаичен парк, например, няма да намери в наредбата нужните указания. Поради това доста проектанти импровизират, търсят информация в интернет. Самите органи за контрол често нямат необходимия капацитет и проверката се изчерпва със заземяването.

Друг проблем, според експерта е, че тук всеки се възприема като специалист по всичко. Имаме доста електромонтажни фирми, които изпълняват всичко, включително мълниезащита. Такава може да проектира и всеки проектант. В други държави като Франция, Испания, Германия, САЩ, не е така. Там има фирми, специално сертифицирани да изграждат системи за мълниезащита, казва Нориега.

У нас действат максимум 4 професионални фирми в тази област, които не могат да обхванат цяла България. Така често се изграждат системи, които не гарантират ефективна мълниезащита.

Според европейските разпоредби, след попадение на мълния в една мълниезащитна система се извършва проверка на цялата система. Следва да се монтират и броячи на мълнии. При падането на гръмотевица системата трябва да се сертифицира отново. Необходима е и поддръжка на мълниезащитата на старите сгради. В България всичко това е не правило, а изключение. За справянето с тези проблеми са необходими по-строги правила и ефективен контрол. Понастоящем в страната по думите на Ернесто Нориега:

Много от детските площадки и стадиони, църкви и манастири, където се събират стотици хора, са без мълниезащита. Отидете в Истанбул и ще видите, че всички джамии там имат мълниезащита. При нас проблемът е, че чакаме да се случи нещо и тогава взимаме мерки. Понякога.

И накрая няколко практически съвети от експерта за това, какво трябва да правим, ако ни застигне гръмотевична буря в планината:

Добре е да не заставаме в близост до изолирани дървета, а до група такива и не по-близо от 1 м от дървото. Не трябва да говорим по мобилен телефон, да отваряме чадър и да държим въдица. За да намалим опасността, е добре да клекнем, свивайки се на топка, без да докосваме с ръце земята и да изчакате да премине бурята.

Според инж. Нориега, за превенцията е необходимо да се работи и с децата още в училище, като самият той е готов да помогне с разработването на информационни брошури. Това би спомогнало за изграждането на обща култура сред населението по този проблем.

Снимки: paradise-electric.eu