Голяма част от българската икономика е законосъобразна и работи на светло, като плаща всички данъци, такси, работни заплати и осигуровки на наетите лица. Но има и такъв икономически сектор, който функционира нелегално или полулегално, а генерира около 20-30% от БВП, според различните оценки на синдикатите и работодателите. Това стана ясно на форум, организиран от Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ и Националния център "Икономика на светло", на който бе представено изследването „Икономика на светло“. Според него, сивата икономика е паднала до около една пета. Ръстът на легалния бизнес от 4,5% за 2018-та е най-високият за последните 5 години. Причините за това са финансовата и икономическа стабилност, мерките за подобряване на бизнес средата и за ограничаване на сивата икономика. Председателят на АИКБ Васил Велев припомни, че сивата икономика не само ощетява хазната, но и е форма на нелоялна конкуренция спрямо фирмите, работещи по правилата.

Все пак АИКБ отчита продължаващи неблагополучия в някои държавни политики. Така например в енергетиката все още продължава непазарното и привилегировано положение на производителите на ток от ВЕИ и от когенерация, както и на така наречените американски централи.

Тенденцията обаче е ясна и времената на дивата пазарна икономика и беззаконието отдавна отминаха. Днес не само че е по-лесно, но и много по-изгодно да се прави легален бизнес. Заслугата за това е не само на деловите среди, но и на властите,  които се стремят да улеснят и да не пречат дори на най-малкия и немощен бизнес. С оглед на това се работи за създаване на по-добри инфраструктури, законови рамки, добре работещо правосъдие – все неща, чиято липса плаши бизнеса и го кара да предпочита нелегалността. Големи рискове от сива икономика има в строителството, туризма, транспорта и особено в малките фирми, но според Васил Велев това не бива да ни прави песимисти. „През 1993 г. брутният продукт на България на глава от населението е бил 3 583 долара. При приемането на валутния борд през 1997-ма става 3 810 долара, а през 2017 г. – 8 331 долара или 2,3 пъти повече. И това е благодарение на 350 хил. предприемачи в България. Затова трябва да се популяризират и хубавите примери“, препоръча  шефът на АИКБ. Точно някои от добрите примери бяха наградени на конкурса на  Националния център "Икономика на светло" – депутатът от коалицията „Обединени патриоти“ Християн Митев, Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ и българската редакция на радио „Дойче веле“.

Експертите отчитат ускоряване на тенденцията за „изсветляване“ на българската икономика и прогнозират, че след пет години сивият сектор ще спадне до едно приемливо европейско равнище от около 13-15%. Защото според социалния министър Бисер Петков, все повече работещи разбират, че загубите от неформалния труд са основно за тях. В момента те може и да са доволни, че разполагат с повече средства заради неплатени данъци и осигуровки, но в бъдеще с доходите си от обезщетения и пенсии ще бъдат на ръба на оцеляването. Загуби търпи и за цялото общество, тъй като намалените приходи от данъци и осигуровки ограничават възможностите на държавата да инвестира в жизненоважни публични системи като здравеопазване, образование, социална система.