Един от най-талантливите ни джаз китаристи е завършил музикалното си образование в Холандия. Там преоткрива своите български корени, там живее и работи. Казва, че най-ценното,което е научил в Prince Claus Conservatorium – Грьонинген, е да бъде истински когато изразява себе си чрез изкуството. Свири „стандартен джаз”, своя авторска музика, участва в различни проекти – от концерти за деца до произведения за хор и симфоничен оркестър със соло китара.
Роден е в Свищов. Баща му, който си отива рано от този свят, свирел на саксофон и тромпет, дядо му бил талантлив танцьор, прадядо му – много добър кавалджия. Започва да учи музика на 6, а с китарата е от 14-годишен. След Търговската гимназия продължава в Стопанската академия в родния си град, но скоро разбира, че това не е неговия път и решава да следва таланта си. „Имам сериозен опит като кръчмарски музикант – казва той. – Преминал съм през всички стилове – от поп и рок, до евъргрийни и кючеци. А българския фолклор обикнах като ученик, в школа за народни танци.” През 2001 г. е приет в Berklee College of Music, оттам го отличават и с награда за най-добра композиция, но средствата, с които разполага, не са достатъчни за обучение в САЩ.
Китаристът споделя, че новият му „български проект” се очертава като много специален. Всичко започва през март т.г. Людмил идва в България за концерт с „Джазаница” – проект на барабаниста Боби Петров. Решава да адаптира свои оркестрови пиеси, които да представи заедно с любимите си български музиканти, негови състуденти от Холандия – Боби и Мишо Иванов (контрабас). В групата кани също Живко Василев (кавал) и гъдуларя Пейо Пеев, от когото е научил много за народната ни музика. Пейо е невероятен импровизатор. „Изцежда” от гъдулката всичко, направо ти „вади душата” като го слушаш – казва Людмил.
Музиката, която се получава от това преплитане на личности и традиции, е близка до българския фолклор, но и до джаза. В нея няма „стилова формалност”, което ѝ дава различна енергия. Противно на общоприетите схващания, Людмил е убеден, че свобода в импровизацията няма. Тайната е в доброто владеене на материята и „богатия речник“. Добрият импровизатор е като жонгльор – колкото повече елементи включва, толкова по-добра импровизация се получава. Разбира се, имаш пълната свобода да избереш какво да включиш и как да реагираш на това, което правят колегите ти на сцената.
Макар че тачим Васил Левски като светец, не са много народните песни, посветени на него. Днес ви предлагаме една от тях – "Кажи ми, горо" – в изпълнение на децата от Вокална група "Карловойс" с художествен ръководител Анита Илиева. Йордан Илиев е автор..
"Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее" – така поетът и революционер Христо Ботев описва своя приятел Васил Левски, когото определя като..
Група Остава открива годината с нова песен и мини клубно турне. "Виновен" е заглавието на новия сингъл, който уверено бележи пътя към нов албум. И макар че първата реализирана песен от бъдещата колекция е предишния им сингъл - "Мона Лиза",..
Детският хор на БНР празнува своите 65 години с концерт в деня на основаването си – 21 март. Оттогава младите певци разнасят по света славата на родното..
Музикантите от група Strykers винаги са се водили от идеята за създаване на авторско творчество в сферата на мелодичния хард рок. Най-новият им запис..