По професия Румен Зиновиев не е геолог, нито изследовател на древни култури. Но постоянно е на път из България в търсене на древни светилища, олтари, загадъчни скални форми. Всичко започва преди пет години, когато новото му увлечение го връхлита като „мълния“:
С приятели отидохме до Стрелча в Средна гора. Там има голямо струпване на странни скални форми, много от които са дело на човешка ръка. Когато ги видях, изведнъж почувствах необходимост да откривам нови такива неща. Насочих се основно към Кюстендилския регион, където е моят корен. Всички знаят за мегалитите в Странджа, Рила, Пирин, Средна гора. Помислих, че не е възможно в моя край да няма такива, тъй като някога хората са изповядвали религиите си чрез камъка, дървото, водата, огъня.
В архива си вече има няколкостотин скални обекта и планира да издаде фотоалбум, за да видят хората, колко мистерии има в България. Към обектите понякога го насочват местни жители. Те знаят тези места, но не им придават значение, не са забелязвали изсичанията по тях, улеите, нишите, споделя Румен. По обектите търси следи, подсказващи човешка намеса.
В тези скали припознаваме наша дейност и емоция – дупки, ниши, шарапани с правилна форма. Камъкът е много здрав и няма как природата да е издълбала в него съвършен кръг, триъгълник, пресичащи се линии, понякога дори човешки образи. Виждаме пред себе си една статуя на практика - например цар с очи, нос, уши, устни, или животни – голяма скала, изваяна като риба, посочва Румен Зиновиев:
Идеята ми е да откривам онова, което природата за момента не ни показва. Стигам до заключението, че тя е доста мъдра, защото специално прикрива от нас неща, които можем да унищожим. Много са примерите за обекти, открити, а после катурнати или взривени от иманяри. Такъв пример е светилището Кръстати камен в Кюстендилско – голям каменен кръст от предхристиянско време (по земите ни е имало християни и преди християнството да стане официална религия). Човек, ако се порови, ще види какви щети нанасяме, ние, хората, на тази древност.
Споделя, че има неща, които привличат погледа, но е сложно да разбереш, дали са плод на човешка дейност или игра на природата, а ако е дело на човек, как той е могъл да сложи многотонни камъни в една особена конструкция, която днес със съвременните машини трудно може да се постигне.
Това са обекти на хиляди години – антропоморфни и зооморфни фигури, и други, наречени от мен „съоръжения““, класифицира скалните форми събеседникът ми. Смята, че днес ни е сложно да ги разгадаем, защото сме загубили до голяма степен връзката с древността. Един от факторите за това според него е религията: Вие знаете, всяка религия унищожава предната. Върху нея изгражда своя постамент. На много места в България върху светилища са изградени християнските църкви. И при мюсюлманите е същото, казва Зиновиев. Много неща още крие нашата земя, е убеден той: В Земенското дефиле, например, има невероятни скали. Но човек трябва да има очи, за да ги види. Често ракурсът към даден обект играе голямо значение. Там аз видях огромна глава на воин или жрец, строг човек, с очи, нос, брада и коси, с шлем.
Друг интересен обект е скала, пак като човешка глава, но, погледнато отстрани, точно по средата на главата има абсолютно кръгла като месечина дупка. Върху скалата има друга дупка, която се свързва с първата, и, гледайки през тях, виждаш небето.
В Средна гора пък има две скали една до друга. Не ти е необходима фантазия, за да видиш милувка между мъж и жена. Тя е под него с притворени очи и лека усмивка, а той отгоре я гледа.
Днес Румен се чувства щастлив, че е намерил движеща сила в живота си. Щастие е, твърди той, да намираш неща, които другите не са открили, както и да се докосваш по някакъв начин до емоцията на древните.
Снимки: Румен Зиновиев
След дългогодишна разруха, един от емблематичните мостове, строени от майстора зидар Кольо Фичето, е готов отново да посреща туристи. Беленският мост е построен над река Янтра през 1865 - 1867 г. по нареждане на валията на Дунавския..
От това лято посетителите на Враца могат да опознаят планинското градче чрез напълно безплатните обиколки с гидове по модел на подобни турове, които се предлагат в големите европейски градове. Идеята е гостът, който за пръв път посещава северозападния..
С 30-40 % се е увеличило предлагането на ваканционни имоти в България през последните три години. Към момента техният брой надвишава 20 хиляди. Все повече клиенти предпочитат да си наемат апартамент или дори цяла къща през ваканцията си в България..