Руса красавица с мускули като скала, златна шампионка в най-големите бойни спортни състезания по света и отскоро победителка на професионалния ринг – Албена Ситнилска носи на гърдите си медали, колкото за цял отбор. В личната си история на боец досега е вписала 28 европейски и три световни титли в отделните дисциплини на таекуондото плюс една световна и две европейски на кикбокс. Като тийнейджърка желанието й да спортува случайно я отвежда в залата по бойни спортове. Таекуондото ме избра, твърди тя и не напуска големия спорт вече двайсет и две години.
Първата ми среща беше през 1998 г. и на нея ми изкараха въздуха – спомня си Албена Ситнилска. – Майка ми също присъстваше в публиката и тогава ми каза: „Никога повече няма да се занимаваш с този спорт, не ми харесва“. Но аз продължих и така до днес. Таекуондото ми хареса още с влизането в залата, тъй като тогава момичетата и момчетата от клуба се бяха върнали от състезание, бяха спечелили медали и разказваха истории от ринга. И мен това ме грабна – поисках да изпитам какво е чувството, когато победиш.
На ринга шампионката се зарежда с адреналин и с предизвикателства, които я карат да се чувства жива. Избира амплоато на боец за начин на живот. Затова и запечатва философията си в голяма татуировка на жена самурай на едната си ръка.
Волята, желанието за победа, умението да извадиш най-доброто от себе си – може би това са силните ми страни, – смята състезателката. – И, разбира се, физическите качества, които се градят с годините и с тренировките. Но ако имаш воля и сърце, това много помага, защото волята за победа идва от сърцето.
Въпреки опасните ситуации на ринга, Албена Ситнилска и за миг не си е представяла да спре. Най-тежката й контузия обаче я изважда от строй за цяла година, тъй като при скок скъсва кръстните връзки на едното си коляно. Но изпитанието в спорта бива компенсирано от голяма житейска радост – появата на дъщеричката й Христея.
Определям се като силна – знам какво искам и се опитвам да давам всичко от себе си, за да го постигна – категорична е Албена Ситнилска, която се завръща триумфално. – А за себе си съм чувала какво ли не, включително „Леле, тази какви бицепси има!“. Може би, защото комплексирам с физика мъжете.
Отскоро Албена Ситнилска се изявява на професионалния кикбокс ринг, където вече изигра два мача в клетка и извоюва две победи на галавечери по правилата на К1. Състезателката има двугодишен договор с веригата SFC – The Matrix, според който трябва да изиграе миниум още четири професионални мача. Междувременно през август й предстои и световно първенство по таекуондо в Пловдив.
Най-скъпият ми медал е първият златен от европейско първенство – връща се към най-големите си победи шампионката. – Състезанието се проведе на родна земя през 2004 г. и беше невероятно, защото еуфорията на българската публика беше огромна. А другият ми най-скъп медал е златният от световното първенство по кикбокс през 2013 г. Може би ще прозвучи малко нескромно, но на него нямах много конкуренция и доста лесно спечелих титлата, което ме накара да повярвам, че мога успешно да се състезавам и в тази дисциплина, още повече, че това беше едва второто ми международно състезание.
Една от непостигнатите мечти на Албена Ситнилска е да се състезава на олимпиада. Но това не зависи от нея, тъй като дисциплините й все още не са олимпийски. В момента се водят преговори кикбоксът да бъде допуснат до този най-голям спортен форум. Дали обаче ще видим най-опасната жена в света още догодина в Токио, само времето ще покаже.
Снимки: личен архив
Нидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с..
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..