Политиката за развитие е неотменна част от външната политиката на България от 2011 г. и е регламентирана с правителствено постановление за участие на страната в международното сътрудничество – обяснява Радко Влайков, посланик на България в Сърбия, в интервю за Радио България:
Тази политика беше инициирана от ангажиментите ни като държава членка на ЕС, съобразно Договора за функциониране на ЕС и Договора за ЕС.Вторият ангажимент произтича от задълженията ни към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, без България да е пълноправен член. Политиката за развитие е насочена към държави, които са заявили ориентацията си към европейската интеграция и към ЕС или тези, които поемат по този път. Разделени са на две групи – в едната са страните от Западните Балкани – Сърбия, Северна Македония, Косово, Босна и Херцеговина, Албания, Черна гора, за които България направи много през последните години в политически аспект. Втората са тези от Черноморския регион – Украйна, Молдова, Грузия, Армения. Финансовата помощ, която предоставяме от бюджета на страната допринася за реализиране целите, които тези държави си поставят.
Посланик Влайков обяснява, че механизмът за искане и даване на помощ за развитие е опростен. Процедурата по приемане и подбор на предложенията за проекти се извършва във всяко българско посолство.
Критериите, от които се изхожда са свързани с развитието на отделните страни и приоритетите на България в тях. Самото сътрудничество и помощ за развитие са важен демократичен инструмент. В същото време начинът по който той се реализира е свързан с широка прозрачност, обективност, подчертава Радко Влайков. През последните години са изпълнени множество проекти в държавите от Западните Балкани и от Черноморския регион. Усилията ни са насочени към реформите, които те осъществяват по пътя си към ЕС. Ние подкрепяме демократичните процеси и развитието на различен тип социална структура, казва дипломатът и продължава:
За 2018 г. общата стойност на помощта, която сме оказали във всички държави, е около 3 млн.600 хил. лв. Това представлява около 0.08 от БВП като към 2030 г. трябва да достигне 0.33 процента от БВП на България. В Сърбия в началото на годината, беше организирана обща приемна на омбудсманите на България и Сърбия в Цариброд. Заедно приемаха граждани, повечето от които с български етнически произход. Така че нашите усилия са насочени от една страна към укрепване на различен тип демократични институции и от друга- към защита интересите на нашето малцинство. През 2018 г. проектите в Република Северна Македония бяха насочени към перспективата й за членство в НАТО и ЕС. През 2019 г. за нея са предвидени най-много средства. През настоящата година един от приоритетите за България в помощта ѝ в сътрудничеството за развитие с Албания е изграждане на асфалтов път между град Билищ и село Върник на стойност над 1 млн.120 хил.лв., който е от значение за развитието на района, населен с етнически българи. Конкретни проекти за около 1.5 млн. има и в държавите от Черноморския регион. Този в Молдова е за оборудване на Районното управление на образованието в Тараклия, също регион с българско национално малцинство. В Украйна са отпуснати средства за изследователски портал за осигуряване на качество на висшето образование, в Грузия – за достъп до качествено образование, в Армения за социално включване на деца с увреждания. Във всяка от тези държави се опитваме да намерим сферите, които имат нужда от подкрепа, за да се развиват обществата и да ги приближат към критериите, които могат да направят възможно тяхното членство в ЕС – казва в заключение Радко Влайков, посланик на България в Сърбия.
В "България днес" на 5 ноември отново обговаряме политическата ситуация след извънредните парламентарни избори на 27 октомври. Вървим ли към нови предсрочни избори, възможно ли е касиране на избори и какъв е мащабът на..
За пръв път в новата българска изборна история крайният изборен резултат оставя състезаваща се в изборите партия извън Народното събрание с резултат от 3,999% ("Величие") поради недостигащи 21 гласа. Това се посочва в становище на Обществения съвет..
След над три часа изслушване в Европарламента българската кандидатура на Екатерина Захариева за еврокомисар беше одобрена. Тя ще отговаря за ресора "Стартъпи, проучвания и иновации". След изслушването в Европейския парламент Захариева заяви, че то е било..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..
В "България днес" на 5 ноември отново обговаряме политическата ситуация след извънредните парламентарни избори на 27 октомври...