Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Домът на Ботев не е затварял врати от обявяването му за музей преди 75 години

Завещаното ни от Ботев е актуално и днес, казва Ася Николова

В Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България ви отвеждаме в неговият дом в Калофер, превърнал се в музей преди 75 години. Историята на къщата е интересна, а тя е част от музеен комплекс, обявен за паметник на културата, разказа пред Радио България директорът на музея Ася Николова. Проучвания на живописеца проф. Харалампи Тачев установяват, че къщите, в които е живяло семейството на Ботев са две, допълва тя:

Христо Ботев се ражда в сградата на старото училище, което се намирало около църквата „Света Богородица“. Членовете на комитета по възстановяване на къщата на Ботевото семейство преценяват, че мястото там е неподходящо за изграждането на музей. Затова решават да се възстанови къщата, в която той е живял най-дълго и я е наричал свой дом. Това е наследствена къща на майката на революционера Иванка Стайкова Дрянкова. Официалното ѝ откриване като музей е на 2 юни 1944 година и от тогава до сега тя не е затваряла вратите си. За съжаление много малко са останалите от семейството вещи. В къщата са експонирани чекръкът, на който баба Иванка е прела и една шевна машина, която ѝ е подарена.



На нея тя е шиела „на чуждите хора“, за да издържа семейството си заради заболяването на съпруга си и ранното ѝ овдовяване. Днес, с помощта на етнографски материали
, е пресъздадена семейната среда, в която е израснал Ботев.



На 2 юни 1926 година, когато в Калофер е отбелязана 50-ата годишнина от гибелта на поета-революционер, е открита т. нар. „Ботева градина“. Тя е създадена в дворното място, подарено на жителите на града за вечни времена от брата на Христо Ботев, ген. Кирил Ботев. Желанието на генерала било да се оформи красив парк, в който да се издигне паметник на неговия брат. Тогава е поставена и първата плоча, извън сегашния мемориален комплекс, на която са написани датата на раждането и смъртта на поета (6 януари 1848 г.-2 юни 1876 г.). По този начин се поставя начало на изграждането на музейния комплекс.



Свободолюбивият дух, пламенното отстояване на правдата и жертвоготовността бележат живота не само на Христо Ботев, но и на неговия брат. Генерал Кирил Ботев е участник в три войни – Сръбско-българската и двете Балкански войни и целият му живот, преди и след Освобождението на България, е посветен на каузата да брани род и родина.

Учи в Калофер, учителства известно време в село Голямо Белово разказва Ася Николова. В периода, в който заедно с другия брат на Ботев – Стефан и баба Иванка емигрират в Румъния, Кирил Ботев също учителства. Той участва и в четата на Христо Ботев. Преди сражението при Милин камък Кирил Ботев се загубва заедно с още двама четници и това го спасява, за да не се включи в битката, в която загива поетът. След това прави опит да се върне в Румъния, но е заловен и осъден. Тъй като по това време е малолетен, присъдата му е 15 години строг тъмничен затвор. След Освобождението Кирил се записва във военното училище и се посвещава на военната кариера.

Личности като Христо Ботев и неговият брат, ген. Кирил Ботев, са вдъхновяващ пример за младите хора днес. И макар често да възприемаме свободата за даденост, е добре да си даваме сметка за нейната стойност и жертвите, направени от нашите предци. Свободата дава възможности, но и много задължава – казва Ася Николова. – Всеки от нас трябва внимателно да прецени докъде се простира свободата и откъде започва свободията, която Ботев никак не е обичал. Ако по-често препрочитаме онова, което ни е завещал в своята публицистика и писма, там ще открием нашето съвремие.

Снимки: muzeibotev.com

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Защо София е подходящата столица за Всеправославен събор

Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..

публикувано на 30.09.24 в 09:15
На 20 септември екипът на проф. Людмил Вагалински откри статуя в Хераклея Синтика, три дни по-късно откриха и главата на скултурата.

В Хераклея Синтика откриха подова мозайка и главата на римска статуя

Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..

публикувано на 23.09.24 в 16:17

85 археолози от цяла Европа се събират в България на конгрес за римските дунавски провинции

От 23 до 28 септември София и Видин ще бъдат домакини на Седмата международна конференция за римските дунавски провинции на тема "Граничен ландшафт по Дунав – Frontier landscapes along the Danube", предаде БНР Видин. Инициативата за дискусията за..

публикувано на 23.09.24 в 07:10