Как са изглеждали днешните български земи преди 2 500 000 години, тогава, когато в Източна Африка тепърва са се зараждали първите хоминиди, довели до появата на човека? Възможност да се потопим в онези обвити в мистерия далечни времена ще ни даде палеонтологичен парк в центъра на Вършец. В него ще бъдат представени флора и фауна, открити в находище на 7 км от курортния град, датирано към средния вилафранк, отнасящ се към ранния плейстоцен, или малко преди началото на последната ледникова епоха.

Проектът ще се реализира със средства по европейската програма „Интеррег“, а в момента тече конкурс за избор на изпълнител. Сред кандидатите е Националният природонаучен музей в София, чиито учени – създателят на палеоорнитологията в България проф. Златозар Боев и днешният директор на музея, проф. Николай Спасов - специалист по изкопаеми и съвременни бозайници, са сред изследователите на находището. То е открито преди 30 години:

Иманяри, които са ходели наоколо, открили костици, или „черепчета“, както бяха казали, които едва ли не светели (всъщност опалисцирали). Занесли ги на местния учител по география. Той се свързал с Геолого-географския факултет на Софийския университет, а след 2 години информацията достигна до нас с проф. Спасов, - си спомня проф. Боев. - Когато започнахме да изкопаваме нови за науката животни, установихме, че става дума за невероятно интересно и богато находище в световен мащаб, което трябва да бъде запазено и показано в специален музей, или „палеопарк“, убеден е проф. Златозар Боев.

По думите на проф. Боев, в света няма по-богато фосилно находище от този именно период на ранния плейстоцен от това, край Вършец.

В него, на базата на почти 7 000 останки, са открити 166 вида растения, безгръбначни и гръбначни животни. Само сред птиците са установени един нов род и 16 вида, в това число балкански късокрил кюкавец /водобегач/, орелът на Курочкин, сухополска чучулига, хемуски орел змияр, соколът на Петър Бакалов, кръстен на първия български палеонтолог на гръбначни животни, една от най-дребните птици в Европа, открита в изкопаеми материали – българското кралче, а така също:

Т. нар. шовирерия /chauvireria balcanica/, която съм кръстил на една от най-добрите специалисти по изкопаеми птици – французойката проф. Сесил Мурер-Шовире. В находището са намерени към 1100-1200 кости, вероятно, от 50-ина такива птици. По света са много малко видовете изкопаеми птици въобще, които саописани въз основа на такъв изобилен материал. Това е яребицова птица с размери между съвременния пъдпъдък и яребица, която, по нашите предположения, както много други птици, намерени там, е била жертва на бухал, използвал преддверието на някогашна по-късно срутила се пещера, като убежище и място за хранене.

В находището, придобило световна известност, са намерени и останки на много едри наземни хищници, като мегантереон, който се пази във фондовете на Националния природонаучен музей, гигантски гепард, европейски ягуар, носорози, два вида мечки… Но как е изглеждал този район в навечерието на ледниковата епоха?

Съдейки по състава на намерените животни, както и въз основа на събраните семена на растения, можем да кажем, че в околността на находището по онова време е съществувала суха савана с разпръснати единични храсти и дървета, тъй като носорозите, дроплите, гепардите са обитатели на откритите ландшафти. Имало е и малки разредени горски участъци, защото част от намерените животни – мечки, ягуари, кралчето, черешарката, са обвързани повече към горски местообитания. Климатът е бил доста по-сух и топъл в сравнение с днешния, а пейзажът – много по-равнинен.

Цялото богатство, разкриващо част от историята на нашите земи от преди милиони години, е открито в една скална фуния- въртоп, останка от някогашната пещера, с диаметър не повече от 1 метър, в която костите са се намивали от повърхностен отток, както казва с усмивка проф. Златозар Боев, като по поръчка за нас.