В България имаме сериозен проблем с иманярите, които ежедневно нанасят тежки поражения върху археологическите обекти. Всичко друго бихме могли да възстановим. Държавата сме си възстановявали, демографията, икономиката, но ако унищожим историята си, няма как да я купим. Така решихме да създадем настолната игра „Археолози срещу иманяри“, с която да обърнем вниманието на българите към този проблем по нестандартен и забавен начин. Това разказва доц. Людмил Вагалински, дългогодишен директор на Националния археологически институт с музей при БАН, председател на разработилата играта неправителствена организация „Archaeologia Bulgarica“, чиято цел е популяризирането на археологията и културно-историческото наследство на България.

Играта „Археолози срещу иманяри“ е създадена за деца над 7 години и възрастни. В нея участват два отбора – археолози срещу иманяри, които се състезават, местейки пионките си, да стигнат до финала и да съберат възможно най-много археологически предмети, които се сглобяват като пъзел. Всеки от тези предмети е намерен в реален археологически обект.

В играта има и карти – за иманярите и за археолозите, които сочат пътя ни в игровата реалност. Дипляна към играта представя интересни факти за археологическите обекти, през които преминаваме: пещерата Козарника, Месамбрия Понтика, Деултум, Филипополис, Хераклея Синтика, крепостта Хисарлъка и др. Може да ни се наложи да предадем находките в музея, да ги върнем в лабораторията или да отидем в полицейския участък, а понякога малшансът ни води до затвора. Играта се радва на огромен интерес в България и в чужбина, въпреки че издаването ѝ на английски тепърва предстои през юни. Интерес към нея проявили даже от баварската полиция, където я поднесла като подарък на свой пенсиониращ се колега, борил се активно с трафика на културни ценности.

Ако битката с пионките може да се развие всякак, в българската реалност, за съжаление, в противоборството между археолозите и иманярите засега водят последните, отбелязва доц. Вагалински:

Добре са организирани и са многобройни. Те не търсят информация като нас, а предмети, по възможност от благороден метал. Минават и рушат. Доста поразии са направили. Идеята ни е да овладеем тази истерия, за да остане история за децата ни.

Особено тежък е проблемът с иманярството по дунавската римска граница, където нелегалните търсачи на антики работят с булдозери. Органите на реда се опитват да се справят, но определено не им стигат ресурс и мотивация, констатира доц. Вагалински. Добавя, че местните хора от околностите на антична Рациария не крият:

Имало е периоди през 90-те години на ХХ век, а и след това, когато с 20-25 трактора едновременно са копали този голям римски град. В голяма част са го съсипали и прилича на лунен пейзаж.

Според бившия директор на Националния археологически музей в това отношение сме сред „лидерите“: В Европа със сигурност сме на първо място – знаят ни, чудят ни се, защо законът не се прилага системно. Боя се, че сме и на едно от челните места в света. Аз поне не знам другаде да се разрушават древни градове години наред с булдозери и всеки да се прави, че това не го засяга. Категоричен е, че такива обекти трябва да се посещават от органите на реда. На места възрастни хора се опитват да „спъват“ иманярите със собствени сили. Виждат как се руши и ги боли, казва доц. Вагалински. Припомня, че преди време археолозите са направили предложение, което би способствало за справяне с проблема:

Бяхме замислили с Министерство на вътрешните работи мобилно приложение, което да разработим с наши специалисти от Националния археологически музей. Чрез него в МВР щяха да постъпват бързо сигнали от случайни свидетели на такива нарушения, след което полицията да реагира. Но в един момент нещата замряха и приложението все още не е факт.

Сега идеята, която искат да внушат създателите на играта „Археолози срещу иманяри“ е, че ако искаме да запазим историята си, с която с право се гордеем, обществото ни трябва да развие чувствителност към проблема и да припознае борбата срещу иманярството като своя кауза.

Снимки: archaeologia-bulgarica.com, wikipedia.org и dnevnik.bg