Преди пет години една интересна и неизследвана до този момент тема провокира Радослав Гизгинджиев да проучи етнографски материали, фолклорни образци и архиви на българските народни песни и две години по-късно да напише дипломната си работа „Вампирът в народната песен”. Не след дълго на бял свят излизат и двете му книги, касаещи тази тема.
„Вампирът: по следите на Сянката” съдържа документалните записки и интересните факти, които авторът е открил за отвъдното и вярванията на българите.
„Лепири:* между Сянката и Светлината” е художествен роман, в който Радослав Гизгинджиев интерпретира идеите от старите народни вярвания.
Изследвал е около 10 песни, но подчертава, че една песен има много варианти и в различни региони се е пяла по различни начини, има промени и в сюжетите. Няма точна датировка на песните, но най-вероятно са стари, още отпреди Освобождението (1878 г.).
Образът на вампирите в народната песен е много различен от легендите и приказките. Старите българи са вярвали, че вампирът е демоничен, застрашителен и страховит образ, но той нито е имал вампирски зъби, нито е пиел кръв. В народната песен срещаме конкретен образ – казва Радослав Гизгинджиев. – Образът е мъжки, това е завърнал се мъртвец, който търси своята любима, а от песните става ясно, че той отнема жизнените сили на жената, заради която се е завърнал, защото не може да продължи оттатък без нея. Най-интересното е, че жената няма нищо против този контакт. Тя го гощава с храна, дава му да пие. В други песни доброволно тръгва след „сянката“. Точно това провокира изследването ми, защото зад образа на вампира всъщност се крие нещо изключително романтично като тема – как любовта трябва да продължи и отвъд, и то на всяка цена.
Вампир, според народните песни, става мъртвец, който е бил нередовно погребан; човек, който не е живял по правилата на тогавашното общество; човек, който се е самоубил или е убил, или човек, който е живял по греховен начин, неверник, дори друговерец. В проучванията си Радослав Гизгинджиев споменава и една интересна професия – вампирджия.
Тя е съвсем реална и е била изключително популярна по българските земи. Цели села са събирали пари, при това говорим за доста сериозни суми, за да платят на вампирджията да открие вампира и да го обезвреди чрез икона, билки, пробождания, откриване на гроба му – обяснява Радослав. – Когато се случвало нещо нередно в селото, било то градушка, проблеми с добитъка или болест сред хората, обвинявали вампира.
Какви ритуали са правили старите българи за предпазване от вампирите?
Били са много. Почти 80 % от днешните погребални ритуали са противовампирски. Хората са вярвали, че всяко неспазване на погребален обичай водело до вампирясване – ако не бъде запалена свещ, над тялото на покойника премине сянка или го прескочи котка – отбелязва Радослав Гизгинджиев и допълва: – Много хора не знаят, че имаме много народни песни за вампирите. Но аз открих по-дълбок смисъл в този образ. Песните разкриват темата за любовта и смъртта. Българите са вярвали, че смъртта е продължение на живота, но някаква част от човека не е искала да пусне любимия си и е създала този демон, за да може той, като сянка, да се върне и да изпие жизнената сила на жената. И тогава тя започвала да вехне и умирала. Когато любовта и смъртта се срещнат, може би идва вечността.
От 25 април Радослав Гизгинджиев започна представяне на двете си книги в цяла България. Датите и градовете може да намерите на неговата страничка във Фейсбук.
* Лепир, липир е народното название на вампира
Мома люби вампир
(Народна песен)
Попът на Рада думаше:
– Радо лю, мари Радо ле,
чула се й, Радо, зла дума,
зла дума, като зла чума –
че любиш, Радо, липиря,
липиря, мойго Стояна,
Стояна граматичето.
Рада на попа думаше:
– Истина й, попе, истина й.
Зарана ще рано да стана,
бели ще ризи да опера,
тогаз липирю ще готвя,
ще готвя и ще занеса.
Станала й рано в понеделник,
бели си ризи опрала,
опрала и ги простряла;
тогаз обеда наготви,
на гробищата отиде,
че на Стояна занесе,
че на Стояна думаше:
– Стояне, либе, Стояне,
излез, Стояне, да ядем!
Стоян на Рада думаше:
– Радке ле, либе, Радке ле,
защо на татя обади?
Право ми кажи, не лъжи:
в гроба ли да те навлека
или отвън да те оставя?
Снимки: личен архивЕдно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..
Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..
Гостите и жителите на столицата могат да се потопят в периода на късната античност и управлението на император Констанций II – един от синовете на Константин Велики. Възстановката се организира на 21 и 22 септември от сдружение за антични..