Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На Великден в Германския манастир

Издигнат в чест и за прослава на Св. Иван Рилски, покровител на България, манастирът край софийското село Герман е едно от притегателните места за Великден, където силата на християнството е осезаема. В светли дни като днешния обителта е изпълнена с вярващи, дошли да чуят камбанния звън и радостната вест – „Христос Воскресе!“.

Манастирите винаги са отворени за посещаващите ги миряни и както е казал един духовник от Света Гора, Ефрем Филотейски, ако манастирите затворят вратите си за поклонниците, тогава Господ ще затвори на хората в расо вратите на Царството Небесно. Затова и в делник, и в празник всички, които идват да намерят покой в Бога, са добре дошли. Господ да им дари спокойствие в помислите, в работата, със семействата и с останалите хора, за да могат да преуспяват в делата си, казва игуменът йеромонах Пимен.



Манастирът е основан през Х век, а според легендата, преди да бъде построен, на това място известно време е живял Св. Иван Рилски. По времето на цар Петър (927-969) манастирът се развил като важно духовно средище. По-късно при византийското владичество получавал дарове от император Алексий I Комнин. При нашествието на османските войски и превземането на София през 1382 г. светата обител била разрушена. Възстановена е по-късно, а през XVII век отново се връща към ролята си на голямо духовно средище. Следващото разграбване и разрушение Германският манастир преживява по време на кърджалийските размирици. През 1818 г. оцелелите монаси със скромни средства се опитват да го градят наново. Чак през 1886 г. е построена нова църква, с икони, изрисувани от забележителните майстори – братята Иван и Никола Доспевски. Преданието за святото място, на което възниква Германският манастир, разказва  Юлия Маринова – библиотекар в читалище „Св. Иван Рилски“ в Герман:

Тук някъде, покрай безименната рекичка, в гънките на Лозенската планина, светият отшелник Иван е престоял известно време, преди да тръгне към Великата рилска пустиня. Говори се, че цар Петър първо тук е потърсил Св. Иван Рилски. Но понеже не искал да се срещне с царските хора, Светият човек тръгнал нагоре към планината. Било горещо, спрял се, за да си почине и продумал „О, Боже, водица!“. В този миг от една скала бликнало ручейче. От това време е и преданието, че при царуването на Петър патриарх Герман идвал по тези места, може би, за да се срещне със Светия отшелник. Знае се, че селцето носи патриаршеското име от това време. Хората почитали аязмото на Св. Иван Рилски години наред, а на християнски празници всички си наливали светена вода за здраве.



Германският манастир влиза в българската история и със заема, който Зографският манастир в Атон отпуска на българската държава, за да се закупи пшеница по времето на Първата национална катастрофа (периодът след Балканските войни от 1912-1913 г.).

През 1918 г. Зографският манастир „Св. Георги Победоносец“ на Атон, който е български манастир, отпуска 3 млн. златни лева и така се обезпечава населението на България и се спасява буквално от гладна смърт. Положението в това време в България било извънредно тежко, разказва йеромонах Пимен. Хората са имали дух, имали са вяра и Свети Георги и в този момент е помогнал манастирът ни да бъде в много добро финансово състояние. По-късно – през 1926 г., става размяна на бежанци в Гърция. Идват малоазиатските гърци, които се връщат по родните си места и голяма част от Светогорските метоси са дадени от гръцката държава, за да настанят тези бежанци. Манастирите остават без доходи. Затова от Зографския манастир се обръщат към българската държава с предложение – понеже трите милиона златни лева от заема не могат да се върнат обратно, ако е възможно, вместо тази сума да се даде някой от манастирите в България – по-голям, по-богат, който да запълни недостига на средства в Зографския манастир. От Софийската света митрополия преотстъпват Германския манастир. По този начин успели да помогнат на Зографския манастир не само материално, но и духовно. Целта била тук да се подготвят монаси, които после да отиват в Зографския манастир, вече готови за духовния и монашеския живот.



Потокът от хора към Германския манастир никога не е намалявал. Но след трагичните събития от 1944 г. средства почти престават да постъпват към Зографския манастир и така чак до 2000-та година. Имотите днес вече се стопанисват от вярващи хора, които искат по всякакъв начин да помогнат, не само на Зографския манастир в Атон, но чрез това на църквата и вярата.

Снимки: личен архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Почитаме свети Климент Охридски – първоучител на българския народ

На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..

публикувано на 25.11.24 в 09:25
Света Екатерина

Православните отдават почит на Света Екатерина

На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..

публикувано на 24.11.24 в 09:37

100 години от освещаването на патриаршеския храм "Свети Александър Невски"

Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света Литургия, оглавена от водача на Българската православна църква патриарх Даниил. В..

публикувано на 23.11.24 в 10:36