След като поема първите си глътки свобода, новоосвободеното Отечество бива призовано по силата на Берлинския договор да изработи свой основен закон. Неопитните дотогава парламентаристи, със своите ентусиазъм, отговорност и родолюбие, се справят блестящо със задачата си. Така на 16 април 1879 г. Учредителното събрание в старата българска столица Търново приема демократична конституция, отправяйки посланието, че България вече е самостоятелна държава и сама ще определя своя път.
Учредителното събрание се свиква на 10 февруари 1979 г. и в него влиза елитът на възрожденска България – хора с образование, оформили се като личности във времето на църковната борба и на движението за новобългарска просвета и култура. В работата му се включват и представители на териториите, останали извън пределите на княжеството след Берлинския конгрес, затова и идеята за обединение на всички българи в една държава доминира обсъжданията на депутатите.
Другият основен въпрос, който стои в дневния ред на Учредителното събрание, е изборът на нова столица. Макар и само с един решителен глас, депутатите определят София за най-важния български град – поради средищното й географско положение от гледна точка на националното единство, тъй като се е смятало, че откъсването на Македония и на Източна Румелия е само временно. И докато текат дебатите около легитимирането на новата държава, в събранието се оформят две идеологически течения – либерално и консервативно и именно от техните среди ще произлязат бъдещите държавници, които ще работят за родината си с почтеност и интелектуален размах.
Това е сблъсък не само на различни виждания за устройството на обществото, но и на ярки личности – казва още историкът. – В Учредителното събрание изпъкват фигури като Петко Славейков и Марко Балабанов, които говорят сами за себе си още в предосвобожденската епоха. Но в конституционния дебат се утвърждават и нови имена и тук бих посочил Петко Каравелов и Константин Стоилов. А това са личности, които оставят трайна диря не само в духа на Конституцията, но и в цялото обществено и политическо развитие на България от края на XIX век.
По думите на историка, имаме на какво да се учим от тези личности, давали си сметка за съдбовността на историческия момент и имали дързостта да пристъпят към нещо толкова мащабно. Идеите за равенството пред закона, за разделението на властите, за свободата на личността – това са все принципи, залегнали в Търновската конституция, с които бихме желали да се гордеем и днес, добавя той.
Пътуващата изложба на агенция “Архиви” “Всичко се състои в нашите сдружени сили”, проследяваща подготовката и работата на Учредителното събрание, ще бъде представена на 3 май в Бургас, преди да се завърне окончателно в София в Нощта на музеите на 18 май. Тогава софиянци и гостите на града ще могат да видят и оригинала на Търновската конституция.
На 9 февруари Православната църква чества свети мъченик Никифор Антиохийски. През третото столетие настанало голямо гонение срещу християните. В същото това време, в град Антиохия живеели свещеник Сапрѝкий и един християнин на име Никифор...
На 8 февруари Православната църква чества свети великомъченик Теодор Стратилат и свети пророк Захария Сърповидец. Свети великомъченик Теодор Стратилат , наричан също Теодор Хераклийски (по мястото на смъртта му), е родом от Мала Азия и е..
На 7 февруари Православната църква чества преподобни Партений, епископ Лампсакийски, преподобни Лука Еладски и светите хиляда и трима свети мъченици от Никомидия – мъже, жени и деца посечени в 303 година, при гонението срещу християните на..
На 26 февруари почитаме свети Порфирий, епископ Газки и свети мъченик Севастиан , измъчван жестоко и убит с други християни при император..
Отец Любомир Братоев е пряк участник в събитията по основаването на българската православна църковна община в Берлин. Попада в столицата на Източна..
На 27 февруари честваме паметта на преподобни Прокопий Декаполит, изповедник. Свети Прокопий от Декаполис е живял през VIII век в..