Шестата държава в света със свой космонавт в открития Космос и третата, създала космически храни – с тези думи първият български космонавт синтезира резултатите от онези четиридесет и седем часа и една минута, в които преди 40 години той прекарва в орбита около Земята.
В чест на първия български космонавт Георги Иванов, полетял на 10 април 1979 г. заедно с Николай Рукавишников на борда на космическия кораб “Союз 33”, Българската академия на науките организира тържество, което уважиха петима космонавти от международната програма “Интеркосмос”. Към чехословашкия Владимир Ремек, Иван Бела от Словакия, Берталан Фаркаш от Унгария, Мирослав Хермашевски от Полша и Павел Виноградов от Русия се присъедини и вторият български космонавт Александър Александров. Младото поколение трябва да разбере какво е направила българската космическа наука, обърна се към журналистите Георги Иванов, давайки за пример създаването на български прибор, летял на космически ракети, както и на нови системи за два космически кораба по програмата “България 1300”.
По случай 40-ата годишнина от излитането на първия български космонавт във фоайето на БАН бяха показани фотографии, запечатали подготовката на полета и времето, прекарано в Космоса. Проф. Цветан Дачев пък демонстрира космическа апаратура, дело на Института за космически изследвания и технологии при БАН.
Единият прибор е летял в Космоса от октомври 2014 г. до януари 2016 г. и е последният, върнал се от Международната космическа станция – разказва ученият. – Приборът измерва радиацията, която могат да получат космонавтите, когато се намират извън станцията – тогава те са защитени само от скафандрите си, затова и нашите измервания са толкова важни за тях. Освен това приборът е част от платформа с множество биологични, химически и други експерименти, облъчвани с ултравиолетова и йонизираща радиация. И когато тази платформа се връща на Земята, ние анализираме данните и установяваме каква част от спорите, семената и т. н. са загинали. Вторият прибор е макет, тъй като действителният се намира в орбита около Марс – той измерва космическата радиация около планетата и резултатите пристигат всеки ден при нас. А третият прибор, също макет, в момента се намира на Международната космическа станция. Върху дисплея му космонавтите могат да прочетат каква е измерената радиация и ако дозата е много голяма – например при слънчеви протонни събития, които траят няколко дни, те или трябва веднага да се скрият в убежището на борда, или да се върнат на Земята.
От своя страна, Александър Александров разказа как откритията в космическата наука не само могат да направят живота ни по-удобен, но и да го удължат. Благодарение на космическите технологии летателните апарати вече достигат до възможност да развиват скорост от 6-8 хиляди км. в час – така в бъдеще полетът от Лондон до Австралия ще бъде 4, а не както е сега 16 или повече часове, каза той, добавяйки, че ни очаква обнадеждаващо бъдеще, тъй като в Космоса се получават нови материали и лекарства, които ще осигурят дълголетие на човечеството. Не е далече времето, когато човек ще живее много повече, отколкото сегашните 80 или 100 години, смята космонавтът. Ще полети ли обаче скоро в Космоса и трети българин?
Не – отговаря лаконично Александър Александров. – Защото още не сме дорасли. За да имаме трети космонавт, трябва да имаме силна икономика, силно участие в космически програми и най-вече да се разработи такава научна програма, която да бъде осигурена от нашата промишленост. А ние все още не сме до това ниво.
Снимки: БГНЕС и Диана Цанкова
Външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски е провел телефонен разговор с новоизбрания външен министър на България Георг Георгиев, определяйки го като приятелски. "Поздравих го за избирането му и изразих решимост да укрепим..
България се представя на започващото днес международно изложение за хранително-вкусова промишленост, земеделие и градинарство "Зелена седмица 2025" в Берлин. Престижният форум представя новостите в сектора и продължава до 26 януари. Акцент на..
На 16 януари 2025 г. в "България днес" говорим за договора за сътрудничество между БНР и Западно- и Средноевропейската митрополия, подписан в Берлин. Ще чуем какво казаха по този повод генералният директор на БНР Милен Митев и Западно- и..
Тропическата оранжерия на Ботаническата градина на БАН ще бъде отворена за посетители от 16 до 26 януари всеки ден от 10,00 до 16,00 часа. В колекцията..
15 януари даде дългоочакваната развръзка на загадката, свързана със..
В четвъртък сутринта на места в котловините и около водните басейни видимостта ще бъде намалена. След обяд облачността ще се разкъсва и намалява, над..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Ясно