33 години след успехите на легендарния Петър Попангелов, България следи с надежда изявите на младия скиор Алберт Попов. Този сезон, още с първия старт през ноември 2018 г. в Леви (Финландия), той успя да събере необходимите точки, класирайки се на 20-о място. През януари 2019 завърши 9-и в слалома в Кицбюел (Австрия), а няколко дни по-късно – 6-и в Шладминг (Австрия). За този успех, в традиционната анкета на Пресклуб „България“, Алберт Попов и треньорът му Ивайло Борисов бяха обявени за спортист и треньор №1 за месец януари. На церемонията 21-годишният скиор каза, че в началото на сезона целта му е била да запише поне една точка за Световната купа, а в крайна сметка е натрупал 95 и ще продължи да се състезава в двете дисциплини – слалом и гигантски слалом.
Качва се на ските, когато е 2-годишен. Днес Алберт Попов си спомня, че повечето време през зимата е прекарвал по пистите на Витоша, където се организират лагерите на всички столични клубове по ски. За решаващия момент в живота му – да бъде ски състезател казва:
Повече от 200 дни в годината младата ски надежда прекарва в тренировки по снежните терени. Почивките му са между дните на ски в чужбина или в България, когато има достатъчно време. Но почивката е свързана с кондиционни тренировки за поддържане на формата, защото ските са спорт, на който трябва да си отдаден целогодишно. Алберт Попов признава, че едно от най-големите лишения е да бъде далече от дома и близките, но е така от много малък и е свикнал в някаква степен. Усмивката, която съпътства всеки негов старт, се дължи на сбъднатата му мечтата – да бъде ски състезател. Ските за него са онова нещо, което винаги е искал да прави и от което има нужда. Казва, че ски спортът го е научил на борбеност, упоритост, дисциплина, търпение и хъс за победа.
За победа трябва да си много силен психически – обяснява Алберт Попов. – До голяма степен всичко е в главата на спортиста. Винаги съм искал да съм победител, винаги съм стоял зад това и знам, че там ми е мястото. С тренировки и с упоритост ще стигна до там. И тази цел следвам.
Независимо от целеустремеността и високия дух за победа, Алберт Попов е сигурен, че от загубите се вземат повече поуки, защото може да се видят грешките, които на тренировки се опитваш да изчистиш. Убеден е, че победите допринасят за щастие, което те мотивира още повече да продължаваш напред. Няма любими писти, на които предпочита да се състезава, но затова пък обича твърдите, трудни и заледени терени, които му пасват на карането и техниката. Терени, на които се развиват високи скорости, които според събеседника ни предоставят перфектни условия да покаже това, на което е способен.
Зад успехите на младия състезател, естествено, стои и семейството: Това, на което ме научихамоите родители, е, че ако искам да постигна нещо, трябва да се боря за него. Да не се предавам, да следвам мечтите си, да не се възгордявам. Мисля, че това са неща, на които всеки родител учи децата си, споделя Алберт Попов.
Човекът е част от обществото и трудно би живял без да общува. Затова грижата за доброто представяне пред другите започва още в ранна възраст, когато се учим да говорим. Всичко започва в семейството, но забързаният начин на живот забавя развитието в..
Ако българската държава трябваше да инвестира средства, за да направи 11 събития, посветени на българските празници и фолклор в Милано, да организира още толкова прояви в Мюнхен, в Копенхаген, в Лион, Атина или където и да било още в Европа, какъв ли..
Едва ли има момче, което да не е пожелавало да стане космонавт. Макар и по-рядко, такива стремежи имат и момичетата. Сред тях е и пътешественичката Изабела Шопова, чийто най-голям герой в детството е Юрий Гагарин . Жената описва пътуванията си и в..