Националното знаме на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу – гласи чл. 15 от Закона за националното знаме, а изборът и редът на цветовете се свързват със Стиляна Параскевова и Браилския трибагреник.
Върху знамето със златен конец е извезан изправен коронован лъв, който изчезва от трибагреника при обсъждане на Конституцията на освободеното от османско владичество Княжество България.
Оказва се, че в проекта на Конституцията няма текст за знамето. След кратки разисквания на 26 март 1879 депутатите гласуват член 23, с който узаконяват цветовете на народното знаме, като изпускат изображението на лъва.
Според изследователя на Браилското знаме полк. Иван Стойчев това става в бързината, – обяснява Лилия Криворова и продължава: – През 1881 година Браилското знаме е предадено в княжеския дворец. Едва през 1930 г., 2 години преди смъртта си, Стиляна Параскевова научава, че ушитото от нея знаме се намира там и издейства разрешение да го види. На последната среща със своето творение тя, плачейки, го прегръща и целува. След 1937 година, неизвестно кога и от кого, избродираният подпис на Стиляна в долния ъгъл е изрязан от знамето.
Днес Браилското знаме се намира в специалното хранилище на Военноисторическия музей заедно с други бойни знамена.
То се съхранява при постоянен климатичен режим без достъп на дневна светлина. Два пъти е реставрирано и консервирано – през 1965 и 1984 г. Показано е пред посетители на 3 март 2014 година в изложба, посветена на символите на българската държавност, и също така на 3 март 2017 година по повод 140 години от началото на Руско-турската война. Има копие на знамето, но то не се намира в постоянна експозиция – уточнява Лилия Криворова.
Националното знаме остава непроменено до края на Втората световна война. При приемането на Конституцията на Народна Република България (1947 г.) лъвът се появява отново, макар и без корона, а през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание отменя герба върху знамето и то остава непроменено и до днес.
Специални изисквания има към конците на шевовете и дори към размерите на подгъвите. Фирмата предлага знамена в 9 размера, а търсенето се повишава в национален мащаб:
Забелязвам събуден патриотизъм у българите, връщане към традициите и националните ценности – с гордост казва Атанаска Велчева и споделя, че най-голямото веещо се знаме (14 х 23 м) се намира във Варна.
Какво е чувството да възпроизвеждаш този най-важен български символ?
На 27 февруари честваме паметта на преподобни Прокопий Декаполит, изповедник. Свети Прокопий от Декаполис е живял през VIII век в района на Декаполис, на изток от Галилейското езеро. Там той търси спасение, посвещавайки се на..
Отец Любомир Братоев е пряк участник в събитията по основаването на българската православна църковна община в Берлин. Попада в столицата на Източна Германия в края на 80-те години на ХХ в., като докторант. И, като типичния православен християнин зад..
На 26 февруари почитаме свети Порфирий, епископ Газки и свети мъченик Севастиан , измъчван жестоко и убит с други християни при император Нерон. Почитаме и свети Серафим Софийски Чудотворец . Св. Порфирий, родом от Солун, живял в ІV век..
На 26 февруари почитаме свети Порфирий, епископ Газки и свети мъченик Севастиан , измъчван жестоко и убит с други християни при император..
Отец Любомир Братоев е пряк участник в събитията по основаването на българската православна църковна община в Берлин. Попада в столицата на Източна..
На 27 февруари честваме паметта на преподобни Прокопий Декаполит, изповедник. Свети Прокопий от Декаполис е живял през VIII век в..