Националното знаме на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу – гласи чл. 15 от Закона за националното знаме, а изборът и редът на цветовете се свързват със Стиляна Параскевова и Браилския трибагреник.
Върху знамето със златен конец е извезан изправен коронован лъв, който изчезва от трибагреника при обсъждане на Конституцията на освободеното от османско владичество Княжество България.
Оказва се, че в проекта на Конституцията няма текст за знамето. След кратки разисквания на 26 март 1879 депутатите гласуват член 23, с който узаконяват цветовете на народното знаме, като изпускат изображението на лъва.
Според изследователя на Браилското знаме полк. Иван Стойчев това става в бързината, – обяснява Лилия Криворова и продължава: – През 1881 година Браилското знаме е предадено в княжеския дворец. Едва през 1930 г., 2 години преди смъртта си, Стиляна Параскевова научава, че ушитото от нея знаме се намира там и издейства разрешение да го види. На последната среща със своето творение тя, плачейки, го прегръща и целува. След 1937 година, неизвестно кога и от кого, избродираният подпис на Стиляна в долния ъгъл е изрязан от знамето.
Днес Браилското знаме се намира в специалното хранилище на Военноисторическия музей заедно с други бойни знамена.
То се съхранява при постоянен климатичен режим без достъп на дневна светлина. Два пъти е реставрирано и консервирано – през 1965 и 1984 г. Показано е пред посетители на 3 март 2014 година в изложба, посветена на символите на българската държавност, и също така на 3 март 2017 година по повод 140 години от началото на Руско-турската война. Има копие на знамето, но то не се намира в постоянна експозиция – уточнява Лилия Криворова.
Националното знаме остава непроменено до края на Втората световна война. При приемането на Конституцията на Народна Република България (1947 г.) лъвът се появява отново, макар и без корона, а през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание отменя герба върху знамето и то остава непроменено и до днес.
Специални изисквания има към конците на шевовете и дори към размерите на подгъвите. Фирмата предлага знамена в 9 размера, а търсенето се повишава в национален мащаб:
Забелязвам събуден патриотизъм у българите, връщане към традициите и националните ценности – с гордост казва Атанаска Велчева и споделя, че най-голямото веещо се знаме (14 х 23 м) се намира във Варна.
Какво е чувството да възпроизвеждаш този най-важен български символ?
Неделя Месопустна на 2025 година ще се запомни като голям празник за Българската православна църква и цялата българска общност във Великобритания. Осветен беше православният храм "Св. Йоан Рилски", изграден със средства на българската държава и..
На 23 февруари отбелязваме паметта на св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски и на преподобни Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите. Свети Поликарп, епископ на Смирна , е роден към 70 г. сл. Хр. и е от..
Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил възглави възкресна вечерня в новопостроения български православен храм „Свети Йоан Рилски“ в Лондон. В богослужението участваха Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний,..
Задушница е важен ден за много християни. На този ден поменаваме починали роднини и близки. Първата от трите Задушници за годината, известна още като..
Възкресна вечерня, оглавена от Негово Светейшество българския патриарх Даниил на 22 февруари дава начало на тържествата за освещаването на новия храм..
Неделя Месопустна на 2025 година ще се запомни като голям празник за Българската православна църква и цялата българска общност във Великобритания...